Хибридният филмов жанр комедийна драма стана изключително популярен преди петнайсетина години, когато особено в Холивуд извираше продукция след продукция в този стил. Но цял век по-рано великият Чарли Чаплин напипва този глад у човешката душа и създава десетки шедьоври на нямото кино - гладът за сладко-солено. Смесицата от смях до сълзи и сълзи от болка. Защото болката изкарва най-доброто от всеки един човек, без значение дали говорим за изкуство или живия живот. А смехът ни помага да не полудеем, както казва самият Чаплин в автобиографията си.

Лиричното отклонение на пръв поглед няма нищо общо с днешното Вечно дерби, но всъщност е дълбоко заложено в него. Днес е твърде вероятно стотици хиляди българи да са на седмото небе от радост, а други стотици хиляди да бъдат в минорно настроение. В спорта и живота е така. 

Смяна на караула

За първи път от близо 20 години Левски може да победи ЦСКА за трети пореден път в първенството. За първи път от 27 години вторият ЦСКА може да победи първия Левски в шампионата. А когато за последно Левски и ЦСКА излизат непобедени във Вечното дерби, Лудогорец все още нямаше нито една титла...

Вчера колегите ми Георги Пешев и Веселин Коларов бяха достатъчно изчерпателни в доводите си кой от двата гранда ще спечели Вечното дерби. Аз ще погледна на сблъсъка от друга гледна точка и ще акцентирам върху обществената му значимост. 

свързани статии

Да, за всеки привърженик на Левски и ЦСКА победата в дербито има огромна емоционална стойност. Резултатът в този мач може да ти даде импулс за дни наред. И в същото време може да срине настроението ти. Особено ако сърцето ти наистина бие в ритъма на един от двата гранда.

Вечното дерби - социален феномен

Но далеч по-важен от крайния резултат е фактът, че Вечното дерби най-после отново има огромна тежест във всяко едно отношение. Двата родни колоса отново са силни. Статистиката никога не лъже - изобщо не е случайно, че Левски и ЦСКА все още нямат загуба в първенството и ако логиката днес няма почивен ден, то най-вероятно нулите в графата "Загуби" ще се запазят и в двата лагера след сблъсъка.

Отново дочакахме Левски и ЦСКА да правят силна европейска кампания. Едновременно - каква ирония! В период, в който Левски е шампион на България, а ЦСКА спечели купата и суперкупата на България, двата колоса приличат на два безпощадни хищника, които са се събудили от дълбок зимен сън и започват да преразпределят териториите.

Сривът на Лудогорец съвпадна с възхода на софийските лидери. И целият този процес е в полза на целия футбол, защото за разлика от доскорошния разградски хегемон, Левски и ЦСКА разполагат с огромни фенски маси, които не чакат да бъдат стоварени като багаж пред входа на стадиона, а тичат дотам. Пулсът им не е като на театрална постановка, сърцата им бият мощно и за времето, в което са на стадиона, нищо друго няма значение. Освен любимият отбор.

Вечното дерби между Левски и ЦСКА е социален феномен, с влияние, което нито едно друго съперничество в българския спорт не може да достигне. Левски и ЦСКА са като скачени съдове и колкото и куриозно да изглежда на пръв поглед, Левски има нужда от силен ЦСКА. И ЦСКА има нужда от силен Левски. Защото силата на спортния враг изважда от най-доброто от теб. Прави те автоматично по-добър, отколкото си в момента.

свързани статии

Футболът вече победи, без значение кой ще бъде победител днес

За едни днешното Вечно дерби може да бъде сладко, а за други - солено. Ако погледнем голямата картина обаче, днес няма да има загубил, защото футболът вече победи. Победи, защото Левски и ЦСКА се завърнаха там, където винаги е било мястото им - на върха. Днес е възможно един от тях да излезе като краен победител. Най-вероятно в края на сезона един от тях ще стане шампион. Но далеч по-сигурно е, че в близките години двата исполина на българския футбол ще бъдат като гладиатори, които ще разполагат с атомна мощ в юмруците си.

Мина времето, когато този двубой беше гротеска, битка между ранени хиени, които се надлъгваха за едни мизерни три точици, от които глобално не зависеше нищо. Не, времената се промениха, задуха синьо-червен вятър на промяната.

Спасителите на духа в българския футбол

Както го изпяха Scorpions: "And did you ever think? That we could be so close? Like brothers". (в превод: А замислял ли си се някога? Че можем да сме толкова близки? Като братя).

Левски и ЦСКА никога няма да бъдат братя. Поне не в истинския смисъл на думата. Спортната злоба, преливаща на моменти в омраза (изцяло в спортен аспект) е двигател и задължителен елемент за напредък. Но Левски и ЦСКА имат важна обща функция: те заедно забъркват един чудотворен мехлем за душата, който е непознат и винаги ще бъде такъв не само в Разград, но и на всяко едно място извън "Герена" и "Българска армия".

 

Друми Георгиев, Gol.bg