Историята е доказала, че страните от бившата Югославия никога не са се чувствали едно цяло, още по-малко щастливи под едно знаме. А футболният терен бе едно от местата, където можеше да се демонстрира национализмът. Югославия вече не съществува, а от руините й се появиха страни, които търсят своето място под слънцето на най-популярната игра в света.

След обявяването на независимостта Хърватска се очерта като най-силния национален отбор, чийто връх бе третото място в света през 1998 г. Напоследък видим е напредъкът на Босна и Херцеговина, чиято селекция благодарение на головете на Един Джеко и фантазията на Миралем Пянич дебютира миналата година на бразилския мондиал.

Хъсът на Душан Баста и ударите на Адем Ляич помагат на Сърбия, както опитът на Голан Пандев в Македония, решителността на Стеван Йоветич в Черна гора и фантастичните спасявания на словенеца Самир Ханданович. Колко ли силен би бил днес един сборен отбор, можем само да гадаем.

Ако обаче футболистите от бивша Югославия, които в момента се подвизават в Серия А, се обединят, то те ще се превърнат във водещата легионерска сила. Справката в момента показва, че от 296 играчи, родени извън пределите на Италия, общата бройка на ексюгославяните е 47!

Това означава, че те са повече от бразилците – 39, и от аржентинците – 33. А двата южноамерикански колоса отдавна са пуснали корени в Серия А и се радват на добър прием. Това недвусмислено показва, че е изместена скалата, що се отнася до актуалната пода при талантите. И стрелката не сочи вече обичайно към Атлантика, а доста по-наблизо на Изток.

Тенденции

От шестте държави, пръкнали се от бившата СФРЮ (не включваме Косово, тъй като е нелегитимна за УЕФА и ФИФА), лидерската позиция по присъствие в Серия А държи Хърватска (16). През 2013-а страната бе приета в Евросъюза, а с падането на бариерата това автоматично се отрази на статута на играчите. Макар че не може да се твърди, че преди е имало някакви сериозни пречки класните хървати да търсят късмета си на Апенините.

Тенденцията на този летен пазар е повече от показателна – италианските клубове все по-трайно се насочват към Адриатика. До момента при новодошлите в Серия А има един аржентинец (Вадала в Ювентус, който замени Тевес) и петима бразилци (Касини в Палермо, Фернандо в Сампдория, Жилберто във Фиорентина, Уолъс в Карпи и Винк във Верона). Докато новите славяни са цели осем – босненците Джеко и Крунич (Рома), хърватинът Манджукич (Ювентус), македонците Пандев (Дженоа) и Трайковски (Палермо), черногорецът Йоветич (Интер), сърбите Милинкович-Савич (Лацио) и Лазович (Дженоа). Само словенският (8) контингент засега е непроменен.

До затварянето на летния трансферен прозорец има достатъчно време тенденцията да се задълбочи. Защото поне още един хърватин със сигурност ще дойде, при положение че Интер упорито държи да привлече крилото Иван Перишич (Волфсбург) на мястото на напусналия Джердан Шакири (Стоук Сити). Фиорентина пък ухажва сънародника му – тарана на Днепър Никола Калинич. Завърналият се в елита Болоня ще направи всичко да привлече словенското острие на виенския Рапид Роберт Берич. Преговори се водят още със сърби, македонци и босненци и няма да е никаква изненада, ако след затварянето на пазара представителите на бивша Югославия в Серия А са над 50!

Причините

Кое прави футболистите от този регион толкова притегателни и желани в Италия? От една страна, те притежават класа, а в същото време цената им не е висока. И не на последно място - инвестицията в балканци си струва и заради почти безболезнената им и бърза адаптация в Серия А.

„В действителност историята доказа, че който купува от нас, в много по-голяма степен залага на сигурно в сравнение с бразилците и аржентинците. Не подценявам в никакъв случай южноамериканците, но при тях има доста подводни камъни, що се отнася до представителите им, притежателите на правата им, а и често са замесени и роднини. Не бива да пренебрегваме и икономическия аспект – при равностойна класа с италианец един играч от бивша Югославия струва почти два пъти по-евтино”, твърди хърватският мениджър Малко Налетилич, който е доказан познавач на славянския пазар.

Приемът на Словения в Евросъюза също се отрази на импорта на местни играчи в силните първенства на Стария континент. Индиректно това повлия и на сърбите, и на босненците, за които се отвориха нови възможности. „Говорим вече за различно поколение млади футболисти, които са много адаптивни в културно отношение. Те без проблеми се интегрират, а освен това говорят по няколко езика”, добавя Налетилич. Например - босненецът Пянич говори цели шест.

Друг важен фактор е, че това е генерация, родена под бомбите на военния конфликт в бивша Югославия, който принуди мнозина да емигрират. Те реално израснаха и се формираха от Германия до Швейцария. На ниво национални отбори Хърватска държи лидерството, но босненците бележат най-голям прогрес. Динамо Загреб пък се превърна в синоним на клуб, който скъпо продава звездите си. За Лука Модрич през 2008 г. Тотнъм брои 22 млн. евро! Сега в Динамо потриват ръце заради поредното си бижу, след като за 20-годишния нападател Марко Пиаца на опашката от италианска страна са се наредили Милан, Ювентус и Рома.

Еторе ИНТОРЧА, „Кориере дело спорт”