Тонали и Милан – един несбъднат брак

Трансферът на Сандро Тонали във Висшата лига, макар и още необявен официално, имаше ефекта на цунами. Уточняват се дребни детайли, но всичко е ясно – Милан ще получи около 80 млн. евро за халфа, който ще подпише за 6 сезона, заплатата му ще е около 8 милиона годишно (плюс 2 милиона под формата на бонуси), а росонерите ще получат  10% от негова бъдеща продажба. Докато Интер, Милан, Юве и Рома все още брояха какво е останало в касичката –предимно монети от 2 евро – и предлагаха играчи наляво и надясно, надявайки се да съберат пари, за да се появят най-накрая на трансферния пазар, „арабският“ Нюкасъл промени живота на играча и плановете на клуба.

Светкавичната операция даде изненадващо ускорение на някои преговори, останали висящи поради липса на ликвидност, което естествено позволи на директорите Фурлании Moнкада да поемат водещата роля. И така Фратези (Сасуоло), който изглеждаше сигурен за Интер, а Юве толкова го харесваше, се оказа по-близо до росонерите, а също и Лукаку, след като нерадзурите удрят на камък с Челси за нов наем.

Парите не могат да купят любов, но те подобряват позицията при договарянето. Говорейки за любов, случаят с Тонали предизвика реакцията на тифозите на Милан, които вярваха в него. Но футболът е като брака. С неговите обещания, неговите емоции и разочарования, неговата формула: „Искаш ли, Сандро Тонали, да съчетаеш кариерата си с моята в съответствие не само с договора?“. И той: „Да, с благословията на „Елиът“ и „Ред Бърд“. И вече заедно: „Обещаваме да сме си верни и се обичаме в радост и в болка, и да се подкрепяме през всичките дни на живота си“.

С изключение като Франческо Тоти и Рома разводът често се случва след две или три години. Появил се е някой друг. Но той, който искаше да „бъде знамето на Милан“, през 2021 г. беше казал: „Знам какво направих, за да стигна до тази фланелка, и никога не бих направил грешката да напусна“. Не съдим и не търсим обаче скандал. Защото футболът се състои от обещания, много от които са трудни, ако не и невъзможни за изпълнение, защото с течение на времето и резултатите нещо или някой винаги става по-привлекателен. Не искам да критикувам Сандро, дори ако след толкова обяснения в любов към тифозите на Милан си стегне багажа и напусне, за да се присъедини към друг клуб. В крайна сметка той ще учетвори заплатата си…

Понякога вината е и на медиите. От футболистите очакваме обичайните крилати фрази, способни да погъделичкат привържениците, обвързвания, които в момента са дори искрени, но в крайна сметка стават неудобни. В този смисъл от безусловната любов до предателството границата може да е много тънка. И се връщам към това, което може да заинтересува Лукаку.

Няма да се изненадам, ако наистина се премести в Милан. Той беше в Юнайтед и направи всичко, за да отиде в Интер. След две години при нерадзурите се премести в Челси благодарение на майка си, която му е агент, и за много пари. След още един сезон в Лондон беше нетърпелив да се завърне в Интер. Сега отказва на арабите и всеки ден се кълне във вечна любов на Марота, но се появява Милан и… Харесва ли Милан в най-широк смисъл?

Чувствам, че в този момент трябва да се позова на светостта на договорите, почтените ръкостискания, добродетелите на бащите, на дядовците, на много древните предци. Но за нотка морализъм идентифицирам богатите като автори на болезнени и сензационни разводи. Поне за тях парите носят щастие.

Иван ДЗАДЗАРОНИ, „Кориере дело спорт“, превод на в-к Тема спорт

Снимка: БГНЕС