След месеци на голова суша и свързаните с това критики, най-накрая той можа да ликува. Но се забеляза предимно гняв, след като Кристиан Пулишич отбеляза втория гол за САЩ в спечелената приятелска среща срещу Сенегал (3:2), която се игра в Шарлът. Лицето му беше изключително сериозно, нито следа от усмивка, която да разсее натрупаното напрежение през първите месеци на годината. След това, след мача, той избра полемични думи.

„Играх наистина добре и през последните месеци, но изглежда, че на всички им пука само за головете. Затова се надявам, че сега хората ще спрат да говорят за това“, обяви звездата на Милан. А да си помислим, че само няколко часа по-рано той беше казал следното: „Не се опитвам да обвинявам никого или да разбера какви са били проблемите“. Да кажем, че по този начин Кристиан се присъединява към значителната група от играчи, които смятат за добра идея да се изправят срещу външния свят, когато нещата не вървят. Сякаш вината за 2026 г. без голове (последният гол беше на 28 декември) е предимно на феновете и специалистите. Една малко прекалено удобна версия, и то защото да се каже, че е „играл наистина добре през последните месеци“, е нещо, което обективно противоречи на реалността. Освен това, ясно е, че за един нападател да прекара пет месеца, без нито веднъж да вкара гол, води до натрупване на токсини.

„Радвам се за него, защото след дълъг период или няколко месеца без гол той отново започна да бележи, което е важно за играч, който се подготвя за Световното първенство“, коментира треньора Почетино, доволен, че неговият плеймейкър е оставил зад себе си малко от горчивината. Междувременно обаче лентата на ръката, която Берхалтер му беше гарантирал и която му беше донесла гордото прозвище „Капитан Америка“, при Почетино я няма. Напротив, аржентинецът току-що уточни, че на Световното първенство за капитан ще бъде потвърден Тим Рийм. И на теория на хоризонта се очертава потенциално доста странна ситуация, тъй като селекционерът на „звездите и райетата“ е един от кандидатите за треньорския пост в Милан.

Със сигурност настроението на Пулишич е било повлияно – както и на всички останали играчи на росонерите – от разочарованието от това как приключи сезонът. Кристиан е амбициозен човек, а очарованието на Шампионската лига е силно привличане. За разлика от някои съотборници, може би напускането на Алегри не е нещо, което му отнема съня. Макс винаги е говорил много добре за него, но на терена му беше подготвил система на игра, в която Кристиан предимно се мъчеше. Както, впрочем, самият треньор публично е признавал.Не е най-доброто. Може би е случайно (не, не е), но срещу Сенегал той отбеляза гол и асистенция, играейки като ляво крило.

И накрая, но не на последно място, във въздуха витае въпросът за договора, който никога повече не е бил обсъждан с клуба. Договорът на Пулишич изтича през 2027 г. и, като се има предвид пълната безизходица, в която се намира клубът в този период, не се очакват никакви новини в краткосрочен план. На този етап ще се говори отново за това след Световното първенство.