Историята на Барези: От пробите в Интер, до хеттрика срещу Месина!

Двадесет и три години в Милан, петнадесет от които като капитан, вторият футболист с най-много мачове в историята на клуба след Паоло Малдини. Човек, който завинаги ще остане в колективното съзнание на Италия и не само.

Франко Барези почина на 66-годишна възраст и футболният свят скърби. Той беше типичният либеро на италианския футбол заедно с Гаетано Ширея, способен да революционизира една позиция и стил на игра. Беше наречен „Кайзер Франц“ в чест на Бекенбауер и може би това е достатъчно, за да го опишем. За Милан и миланистите Барези беше икона, легенда: 717 мача, 20 трофея, една пропусната Златна топка. Решихме да разкажем за него чрез десет момента от любовната му история с Милан: от шампионската титла на първата звезда до първата Купа на шампионите, чак до неговият необичаен… хеттрик.

На 23 април 1978 г. Барези дебютира в Серия А в мача Верона – Милан (1:2). Треньорът Лидхолм пуска на терена едно момче с номер 6, който ще остане негов до 1997 г., годината на оттеглянето му (по-късно Милан оттегли номер 6 от употреба). Това беше кръщението на един талант, бъдеща легенда. Това беше Милан на Ривера, Албертози, Малдера (голмайстор в края на сезона), който на следващата година щеше да спечели десетата си шампионска титла – тази на първата звезда.

Малцина си спомнят, че Барези, преди да постъпи в младежката академия на Милан, се яви на проби в Интер на 12-годишна възраст. Тогава обаче беше отхвърлен, защото беше твърде крехък физически. В този момент се намеси Итало Галбиати, който го взе под крилото си и го заведе в Милан: след три проби Франко постъпи в младежката академия на „росонерите“. Знак на съдбата.

За всички Барези беше „Пискинин“, което на милански диалект означава „малкият“. Прякорът му беше даден от великият журналист Джани Брера (автор на названието Дерби д'Италия за мача Интер - Ювентус). Но не само това. Поради стойката си и склонността да командва отбраната, той беше наречен и „Кайзер Франц“ – в чест на Бекенбауер, пионер на ролята на либерото във футбола. „Сравненията с него винаги са ме карали да с9е чувствам неловко. Става дума за Бекенбауер, номер 1“. И ако той го казва… Барези обаче беше и „Бронтоло“ (мрънкача) – по-малко известен прякор.  Причината? В съблекалнята той винаги имаше нещо за коментиране...

Повратният момент в звездния сезон на Милан (1978–1979) настъпва, когато Лиедхолм залага изцяло на много младия Барези в ролята на либеро на мястото на Туроне, който преминава в Катандзаро. Милан е истинска бойна машина, става шампион на полусезона с 25 точки и ускорява темпото във втората половина на сезона без контузения Ривера. Обратът от 0:2 на 2:2 в дербито благодарение на Де Веки и равенството като гост в пряката битка с Перуджа определят изхода на първенството. Милан ще отпразнува десетата си шампионска титла в мача на „Сан Сиро“ срещу Болоня. Барези ще се превърне в истинския лидер на този Милан (ще изиграе 30 мача), който ще стане отново шампион на Италия след 11 години. Барези също така дебютира и в Купата на УЕФА.

Барези беше Милан. В продължение на повече от двадесет години той винаги носеше една и съща фланелка със същите цветове. Истинска легенда, от онези, които вече от години не се срещат. Той се закле във вярност към Милан и отхвърли всеки друг отбор, включително Ювентус. През 80-те години росонерите играха два пъти в Серия Б – веднъж заради скандала „Тотонеро“, а другият път заради изпадането на терена – и Барези винаги остана в тима, отказвайки на Ювентус. „Спомням си оферта от Юве, когато бях в Серия Б, но тогава нямаше агенти, аз бях от Милан и никога не съм го обмислял. Мислех, че ще успея да спечеля, както в крайна сметка и стана“.

Трудно е да забравиш първия си гол в Серия А. Трудно е да го забравиш, особено ако това е най-красивият гол в кариерата ти от общо 33-те, отбелязани с Милан във всички турнири. Милан – Рома, 4 април 1982 г., един сезон, който росонерите биха искали да забравят, завършил с изпадане в Серия Б. „Джалоросите“ побеждават с 2:1 благодарение на Фалкао и Пруцо. Голът за чест за Милан бе отбелязан от Барези, а динамиката на удара не беше типична за защитник. Спиране на топката във въздуха от 30 метра и удар с левия крак в горния ъгъл на вратата. Гол като от пощенска картичка.

Барези беше първият капитан от ерата на Берлускони, започнала през февруари 1986 г. „Без него се чувствам по-самотен. Берлускони беше уникален президент, който се отнасяше с обич към всички. За мен той беше като баща: осъществи всичките ми мечти“. Заедно те спечелиха безброй титли и създадоха един от най-силните отбори в историята, който успя да наложи своето господство в Италия и в Европа. В последния мач на Барези преди да се оттегли, Берлускони му връчи и „Златната топка“.

„Често сънувам първата Шампионска лига, спечелена с Милан. Преживях много различни епохи в отбора, включително и изпадането. Имаше много дълбоки възходи и падения и ако и днес съм тук, при росонерите, това не е защото се чувствам като „символ“, а защото и тук търсех стабилност“. Барези винаги е олицетворявал скромността и уважението. Беше като доброто вино: колкото повече остаряваше, толкова по-силен ставаше. Не случайно големите европейски успехи с Милан дойдоха по-скоро към 30-годишната му възраст, като първата от трите спечелени Купи на шампионите – тази от 1989 г.: Стяуа (Букурещ) – Милан 0:4. По два гола отбелязаха Гулит и Ван Бастен. Барези, като капитан, вдигна към небето над Барселона онази купа, за която днес мечтаят толкова много фенове на Милан. Една картина, която ще остане незабравима.

Защитник, който отбелязва хеттрик? Странно е да се каже. И все пак, в кариерата на такъв великан като Барези има и това. Януари 1990 г., наближава края на първия цикъл на Саки с росонерите. На „Сан Сиро“ пристига Месина за мач от Купата на Италия. Резултатът? 6:0 за Милан и хеттрик от дузпи на Барези, който в края на турнира няма да вдигне трофея (това ще направи Юве), но ще спечели титлата на голмайстор на турнира (4 гола).

28 октомври 1997 г. – последният мач на Барези преди да се оттегли окончателно на 37-годишна възраст. На стадион „Сан Сиро“, оцветен от 60 000 души, дошли да се сбогуват завинаги с „Пискинин“, се играе мачът „Милан – Ал Старс“ – отбор, съставен от играчи като Ромарио, Зико и Уго Санчес. Мачът завършва с резултат 5:1 за Милан, а Франко отбелязва гола за временното изравняване с типичното си включване в атака, преди да се остави на сълзите. „Курва Суд“ ще му отдаде почит с трогателен транспарант: „Единствен и неподражаем символ на росонерите“. Любопитен е жестът на Силвио Берлускони, който връчи на Барези „Златна топка“ в знак на признателност. През 1989 г. Барези беше на косъм от това да я спечели официално, като остана втори след Ван Бастен.