Думи на лидер. По-точно, на носител на „Златната топка“. Лука Модрич се изказа за първи път след подновяването на договора си с Милан. В емоционално труден момент за феновете на „росонерите“ поради кончината на Франко Барези, хърватинът отвори сърцето си – той, който като дете е бил фен на великия Милан, воден от Франко. Ветеранът призна, че мечтае да спечели трофей, който да посвети на номер 6, но засегна и други теми: от Аморим до Леао, от Рамош до финала на миналия сезон, който не му се е харесал и който сега иска да забрави, като попълни витрината си с трофеи.

- Модрич, какво почувствахте, когато ви казаха, че Барези е починал? 

- За мен Барези представляваше същността на Милан. Той беше, ако не най-големият, то един от най-големите символи на този клуб, много скромен човек, лидер, който водеше с личния си пример. Това е огромна загуба за Милан, за всички фенове на Милан. Срещнах го преди няколко години, когато играех за Реал Мадрид и в Лос Анджелис се изправихме срещу Милан. Никога не съм имал възможност да говоря с него, но той е един от онези играчи, които, когато като дете се влюбиш в даден клуб, вземаш за пример. Въпреки че не играеше на моята позиция, се възхищавах и си мислех: „Ето така трябва да се държиш и да играеш футбол“. 

- И благодарение на Барези ли имате тази страст към Милан?

- Винаги съм харесвал Милан още от дете и го следях преди всичко заради Звонимир Бобан, но и заради играчи като Франко и други велики шампиони на „росонерите“. Той беше капитанът и със сигурност беше вдъхновение за всички фенове на Милан. 

- Мнозина казват, че приличате на Барези по поведението си: говорите малко и ви стига един поглед... 

- Да, Барези беше преди всичко лидер, който даваше пример. Не говореше много, беше скромен и за мен това, което го описва най-добре, е начинът, по който се върна след операцията на менискуса, за да вземе участие във финала на Световното първенство срещу Бразилия. Беше почти невъзможно да се възстанови, а вместо това пое и отговорността да изпълни една от дузпите. Аз се озовах в подобна ситуация: когато играеш за националния си отбор и трябва да изпълниш дузпа, не е лесно. Това говори много за него, за личността му и за лидерските му качества. 

- Тази година Милан има ли допълнителна мотивация – да спечели трофей и да го посвети на Барези? 

- Да, това за нас може да бъде голяма цел: да спечелим титла и да я посветим на Франко. Заради неговото наследство. Да успеем би било нещо изключително, чудесно, една мечта. Ще работим упорито, за да го постигнем. 

- Колко сте щастлив да започнете втория си сезон с „росонерите“? 

- Много съм щастлив, че се върнах, защото миналата година се забавлявах. За съжаление не завършихме добре и не постигнахме минималната си цел, която беше класирането за Шампионската лига, и това беше малко разочароващо. Съжалявах, че не можах да помогна на отбора в най-важните мачове в края на сезона поради контузия. Затова имах желание да се върна и се надявам да имам по-успешен сезон, да спечеля с Милан. 

- Негативният финал с „росонерите“ и посредственото представяне на Световното първенство с Хърватия ли ви подтикнаха да продължите? 

- Не, тук съм преди всичко защото се чувствах чудесно. Клубът и феновете ми показаха много обич, бяха наистина до мен във всяко едно отношение и това беше основната причина, поради която реших да остана. Освен това клубът показа, че много ме иска, и това беше чудесно. Все още изпитвам същата страст, същото желание като винаги и възнамерявам да продължа да се забавлявам, докато играя футбол. Това е най-доброто място за мен и се надявам да мога да дам на Милан това, което дадох миналата година, както и да постигнем като отбор по-добър сезон. По-точно, по-добър финал. Единственият начин да го постигнем е да се поучим от допуснатите грешки: до загубения мач срещу Лацио бяхме там, борехме се за шампионата, а след като разбрахме, че ще бъде трудно да спечелим титлата, може би малко отпуснахме и се почувствахме сигурни, че вече сме в Шампионската лига. Сгрешихме. 

- И така, кога взехте решението? 

- Винаги съм имал намерение да продължа още една година. Можех да подпиша договора още през декември, но не го направих, за да се вслушам... в тялото си: трябваше да разбера как се чувствам, дали все още имам същия хъс, същото желание и същата страст да продължа да играя. Това беше най-важното и в крайна сметка отговорите бяха такива, каквито очаквах: все още се чувствам добре, имам страст и всичко необходимо, за да продължа напред. Когато видях, че ръководството все още ме иска тук, не се колебах много. Защото това, което Милан ми показа миналата година, по време на Световното първенство и след него, е всичко, което един футболист може да пожелае: доверие и обич. 

- Какви са първите ви впечатления от Аморим? 

- Говорих с него няколко пъти през лятото и усещанията са добри, много положителни. Надявам се да е винаги така, че винаги ще сме на една вълна и ще продължим да се разбираме. Вероятно треньорът ще донесе нови идеи и ние ще се опитаме да направим всичко, което ни поиска. Наистина се надявам всичко да върви добре. 

- Пристигна и централен нападател като Гонсало Рамош. Какъв играч е той? 

- Следял съм го много и той е страхотен нападател. Може би е точно това, от което се нуждаехме и което ни е липсвало в миналото. Надявам се да продължи да прави великите неща, които е правил във всички клубове, в които е играл. Наскоро имах с него... неприятен опит, тъй като той отбеляза гола, който елиминира моята Хърватия от Световното първенство (Португалия – Хърватия 2:1 в осминафиналите, бел. ред.). От това, което успях да усетя през последните дни, той е и чудесен човек и се надявам да донесе много радост на Милан. 

- Казахте ли му нещо за онзи гол? 

- (Усмихва се) Не, вече му го казах в САЩ. Не искам повече да се връщам на тази тема, защото не е приятен спомен.

- Харесва ли ви Милан, който се формира в момента? 

- Харесва ми това, което прави клубът. По принцип всички играчи от миналата година са тук, с няколко нови попълнения, които ще бъдат важни за нас. Рамош, Хила и Диавара ще донесат още повече качество и характер на отбора, като ни помогнат да постигнем целите си. 

- Срещнахте се отново и с Рафа Леао. Радвате ли се, че той все още е тук? Имате ли някакъв съвет за него относно бъдещето? 

- Не, не искам да му давам съвети. Рафа е достатъчно зрял, за да знае какво е най-доброто за него. Знае колко много го обичат феновете и целият клуб. Той е велик играч и е чудесно, че е тук. Трябва само да работи усърдно и да дава всичко от себе си за Милан, както винаги е правил. Може би не излиза от страхотен сезон: имаше няколко контузии и не се чувстваше добре, не беше достатъчно силен физически, но остава велик футболист. Според мен, ако остане, ще бъде фантастично за нас, защото когато е в най-добрата си форма, е един от най-добрите в света. Надявам се да се оправи, да възвърне играта си и да ни помогне да направим страхотен сезон, защото, повтарям, той е велик играч. Бих искал да остане, но ще видим какво ще се случи. Както казах, той и клубът ще решат кое е най-доброто решение, но като футболист, разбира се, искам Рафа в моя отбор. 

- След като спечелхтеи шест титли в Шампионската лига и тридесет и четири титли, има ли все още мечта, която да осъществи? 

- Когато дойдох тук за първи път, казах, че искам да спечеля с Милан и това си остава моята мечта: бих искал да спечеля трофеи с фланелката на „росонерите“. Ще видим дали ще бъде шампионската титла или някакъв друг трофей, но мечтата ми не се е променила. Затова дойдох тук. Не за да се забавлявам или да си прекарвам времето. Започвам отново с ясна представа за мечтата и целта си.