Супер Икарди, чудовищен Ханданович – Интер е с една крачка по-близо до Европа. Най-после усмивката се завърна на лицето на Мадзари, но категоричното 4:0 срещу Сампдория не дава никаква представа за развитието на този наистина луд мач, игран под високо напрежение. Нерадзурите всъщност рискуваха да не спечелят, макар че останаха с човек повече още в 20-ата мин. след изгонването на Едер.

Не е за вярване, но през първото полувреме, независимо от прекрасния гол на бившия играч на Самп Икарди, Камбиасо и компания се представиха по-зле, отколкото в предишните си четири мача срещу Аталанта, Удинезе, Ливорно и Болоня, които не успяха да спечелят. Не липсваше и обичайната разсеяност в отбрана, намерила израз в дузпата, която Ранокия предизвика с ненужното си нарушение срещу Гасталдело.

За щастие на нерадзурите този път Ханданович бе оставил у дома своя твърде колеблив брат близнак, който го заместваше толкова често през сезона и отново се превърна в онзи супервратар, който блестеше миналата година. Словенецът хипнотизира Макси Лопес при изпълнението му от бялата точка, а после парира негов коварен изстрел по земя, един бомбен фаул на Сансоне и почти неспасяемото воле на Сориано. Истински великан, със своите спасявания Ханданович помогна на Интер да се задържи на крака. Един Интер, който в тези мигове играеше с 2 км/ч. Така че на почивката резултатът всъщност беше Икарди+Ханданович – Сампдория 1:0.

Вярно е, че в много от предишните си срещи нерадзурите заслужаваха повече, отколкото получаваха, но този път отборът, който можеше да съжалява на почивката, беше Дория. Този път Мадзари си свърши работата идеално и стегна тима си, който след почивката излезе на игрището с коренно  различна нагласа и най-после се възползва от численото си превъзходство.

Към двамата главни герои – Икарди и Ханданович – се присъедини и Паласио и за домакините настъпи пълен мрак, белязан с от попаденията на Самуел, отново Икарди и същия този Паласио. След почивката всичко беше твърде лесно за този Интер, който се представи в духа на д-р Джекил и г-н Хайд.

Но тези наблюдения могат да се генерализират и видяното в мача със Самп да се пренесе върху цялостното представяне на нерадзурите този сезон. Колкото и клиширано да звучи, титли се печелят с постоянство. А това не е черта, присъща на отбора на Мадзари. В стария химн на клуба се пее, че Интер е луд отбор и черно-сините наистина не разочароват любителите на силните усещания и на резките промени на настроението (и резултатите).

За съжаление самият Мадзари и тифозите на миланския гранд със сигурност биха предпочели малко повече спокойствие. Защото, както изтъкна "Гадзета дело Спорт" преди няколко дни, нито веднъж през този сезон, белязан сякаш от черно-синя шизофрения, Интер не успя да спечели три победи поред, нито веднъж не загуби два пъти поред, а всичките върхове и падения, бяха обилно разредени с ударна доза равенства (цели 14).

Играта на много отделни футболисти също се люшкаше между двата полюса. Както вече стана дума, много тежки недели изкара вратарят Ханданович. След взривното начало, поугаснаха халф-бековете Жонатан и Нагатома, на които съперниците започнаха да обръщат повече внимание. В първите 11 кръга нерадзурите забиха 27 гола и инкасираха 12. Тенденцията се обърна на 180 градуса в следващите 11 – 12 отбелязани попадения и 15 допуснати. Множество, множество обрати допуснаха нерадзурите: цели осем пъти тимът не успяваше да грабне трите точки, след като повеждаше в резултата.

Що се касае до разгромния успех над Самп, Мадзари може да е доволен най-вече от факта, че отборът му се доближи до Лига Европа. Програмата на Интер до края е доста трудна (Парма, Наполи, Милан, Лацио и Киево), но това може да се окаже добра новина за един отбор, който се мъчеше толкова много с "малките" отбори. При това нерадзурите имат преднина от 5 т. по отношение на Милан, Лацио и Торино, а до края остават само 5 кръга.

В събота обаче предстои още едно гостуване – срещу Парма на Касано, напуснал Интер през лятото, който ще направи всичко по силите си, за да развали Великдена на Мадзари.

Андреа Гизланди, Goal.com