Маркус Тюрам ще играе на три хиляди крачки от старото игрище, изтъркано от времето и топката. Неговата. Тази на малчугана от Виале Солферино, който преди повече от две десетилетия, когато татко Лилиян играеше за Парма на Калисто Танци, се обличаше с фланелката на Марко Ди Вайо и риташе от воле, удряйки коженото кълбо в стената, нарушавайки спокойствието на този жилищен район южно от Парма, на около два километра от стадион "Енио Тардини". 

Маркус живееше тук, в една малко скрита триетажна сграда срещу парка "Читадела". Тази вечер за първи път в кариерата си той ще открие "Енио Тардини" като съперник, опитвайки се да развали "проклятието" на 13-те: в лигата, между Интер и Борусия Монхенгладбах, той винаги е спирал на тринадесет гола за сезона. Същият брой, който има до момента този сезон. Кой знае дали стадионът, на който е влязъл ръка за ръка с баща си, ще успее да го накара да направи този малък скок напред, за да счупи рекорда си по голове.

Тюрам 1

Нишката, която свързва Тюрам с град Парма, никога не е била прекъсвана. Когато беше дете, Маркус беше следван стъпка по стъпка от бавачката Мирела Мартини - дама, която и днес си спомня за него с усмивка, как го придружава в парка и... "Играеше си на Буфон", както обичаше да казва тя. Това беше процесът: Тикус, в онези дни дете на 4-5 години, обличаше фланелката на Парма и ѝ казваше: "Ти влизаш във вратата, ти правиш Джиджи". "А ти?". "Аз ще бъда Марко Ди Вайо". Един от неговите идоли.

Препратка: В периода между 1999 и 2001 г. Ди Вайо играе заедно с Лилиян, вкарвайки 33 гола, а на следващата година напуска "Тардини". Маркус, разказват съседите, ходел бодро до парка "Читадела", придружен от бавачката си или майка си, и тичал из парка с жълто-синя фланелка, която му била два размера по-голяма. Играчки? Играчки войници? Нищо. Единствената му мисъл била топката. И да избяга навън.

Тюрам 2

Днес, повече от двадесет години по-късно, тук има поредица от полуразрушени врати, баскетболно игрище, пейки и фино усещане за тишина и спокойствие. "Тардини" е от другата страна на стените. През уикенда се чува ревът на публиката. Тези, които идват тук, искат да намерят убежище в крепост, която мирише на тишина. Съкровищницата, от която Маркус тръгва да обикаля света, за да вкарва голове. Тази година той е вкарал 16 пъти във всички състезания. Последните два срещу Фейенорд изпратиха Интер на четвъртфиналите на Шампионската лига, където ще се изправи срещу Байерн Мюнхен.

Таванът вкъщи, още едно място на душата, където се опитва да подражава на своите митове, се превърна в "Сан Сиро", а също и в "Алианц Арена", където Маркус вече вкара през 2022 г. с Борусия Мьонхенгладбах. Преди това обаче е стадионът на мечтите, където е ходил да гледа мачовете на звездите на Дуковете, видени на живо през очите на детето. Освен баща му, там са били Фабио Канаваро, Ернан Креспо, Алмейда, Богосян, Дино Баджо, Сенсини, разбира се, Ди Вайо, Фузер. Легенди в историята на клуба.

Тюрам се завръща в Парма, след като премина в Интер. Едно от семейните убежища е траторията на шеф Ронцони близо до летището. Маркус се връща тук през 2023 г. и отново вижда Мирела, прегръща я, както се прави, когато човек изживява спомените си на момента, почти "на живо". Следобедите в парка, вратата, удряна от топката, головете, историите за Ди Вайо и Буфон и дори храната. Маркус е луд по пармезана и пържения пай. Преди няколко месеца той сподели и пред вестник "Гадзета дело спорт": "Първият има вкус, който никога няма да забравя, това е моята Мадлен на Пруст". Вкусът му е като на дом, убежище, оазис на спокойствието, където можеш да се скриеш, когато се появят облаците".