С Фабрегас е така – история на липсващи парченца. Пъзелът „Комо“, започнал преди три години, е почти завършен. Почти. Картината се вижда ясно и срещу „Интер“ може да се добави още едно важно парченце. Както и само срещу „Болоня“ и „Милан“, Сеск никога не е побеждавал „нерадзурите“ в шест мача. Миналата година на два пъти му липсваше съвсем малко. И тогава коя би могла да бъде тази липсваща част утре вечер на „Сан Сиро“? „Ако Диао беше вкарал пред вратата, когато водехме с 2:0, ние щяхме да се класираме за финала на Купата на Италия“, отговори Фабрегас. "Все още трябва да се научим да довършваме мачовете, а срещу отбор като „Интер“, който все още е най-силният в Италия, това може да направи разликата“.

В същото време испанецът не иска да чува за „изпит“. „Всяка седмица чувам тази дума. Първо беше „Рома“, после „Манчестър Юнайтед“, „Фейенорд“… Съзнавам, че това е специален сезон за „Комо“ – нови стимули, различни предизвикателства, мачове на всеки три дни, но повтарям, знаем, че вървим по определен път. Утрешният мач е важен, но само за да видим на какъв етап сме. Тест срещу изключително силен съперник, но към който трябва да подходим с голямо спокойствие, без нервност, без напрежение. Имаме много да учим, все още има значителна разлика между нас и тях. Победата в Ланс не означава нищо – тя беше изключителна, но беше изключение; между нас и тях не видях разликата, която показа крайният резултат. Не трябва да ни се качва на главата, предстои ни още дълъг път и мога спокойно да кажа, че утре не сме длъжни да изиграем мача на живота си“. 

Затова едното ни око е насочено към мача на „Сан Сиро“, а другото – към бъдещото развитие на отбора. И разговорът неизбежно се насочва към удовлетворението, което носят повиквателните за националните отбори. „Много съм доволен от вниманието, което селекционерът Манчини е отделил на нашите млади играчи“, казва Сеск, като се позовава преди всичко на повиквателната на Касано, „всички ние трябва да му помогнем в това. Младите играчи са голям ресурс. А като испанец се гордея с първата повиквателна на Рамон за „Ла Роха“ – за мен е удовлетворение да дам нещо повече на моята страна“. 

Фабрегас реши да отдели част от времето си на пресконференцията и за 18-годишния Папачоли, който отбеляза гол срещу „Ланс“ при дебюта си в първия отбор. „Утре Матео ще бъде повикан в състава, както и Де Паоли. Когато поех отбора в Серия Б, ми разказаха за един много обещаващ младеж от отбора до 16 години – Папачоли. Започнах да го водя на тренировки с нас и веднага видях, че е много амбициозен, с менталитет на голям играч. После претърпя тежка контузия, която го спря. Преди месец го върнахме при нас и след контузията на Кийн имах нужда от нападатели. Той започна отново с същия ентусиазъм – харесвам такива момчета. И когато му се отдаде възможност, в сряда при благоприятен резултат, го пуснах в игра и той се представи страхотно“. 

Фабрегас завърши с размисъл за своето развитие – по-скоро в човешко, отколкото в техническо отношение: „Усещам, че съм се подобрил значително в подготовката и анализа на мачовете, но преди всичко съм много по-спокоен – все още не съм получил нито един жълт картон. Преди бях много нервен, което е нормално, когато човек започва нещо ново. Днес се чувствам много по-усъвършенстван, по-силен – това, че играем на всеки три дни, промени живота ми, този на треньорския щаб и на играчите. Но един мач утре няма да ме накара да променя мнението си – трябва да успеем да запазим равновесието, което сме намерили. По същия начин, както и шестте поредни победи не ме карат да променя мнението си“. Това е Фабрегас – по-скоро мениджър, отколкото треньор, който гледа към настоящето и в същото време към бъдещето.