Парадоксът е, че въпреки факта, че краката са оловни, а момчетата му явно са изтощени от умора, на Симоне Индзаги му идва до гуша от думата "умора". Треньорът не иска да я чува повече, отхвърля я гневно, като нещастна топка до скамейката след чудото на Менян: това би било алиби, почти легитимно, но Индзаги не иска такова. Той с право разсъждава като сред европейските величия, които избират да бъдат в битката на всички фронтове, знаейки рисковете.

Числата обаче не лъжат, особено когато са толкова поразителни: като съберем минутите на всички играчи на верадзурите, излезли на терена в различните състезания (те са 29, включително малкото минути за четирима юноши и метеорът Паласиос), стигаме до общо 50 417 минути игра, докато правейки същото упражнение със състава конкурента за титлата Наполи и 27-те играчи, излезли на терена за Конте, спираме много по-рано - на 35 640 минути. Тази разлика от около 15 000 минути е баласт в надпреварата за Скудетото, както и разликата от 15 мача, която разделя двамата кандидати за трона.

В сряда нерадзурите водеха своята 51-ва битка между Италия, Европа и дори Саудитска Арабия. Адзурите от друга страна, са на кота 36 мача, като се съберат  33-те в лигата и само 3 за Купата на Италия.

Настояването за лидери винаги има тежест на тези места и затова, още повече в марковото 3-5-2 на Индзаги, има хора, които са по-нужни, защото са строго необходими за каузата: когато Интер се лиши от тях по някаква причина, разликата на терена се вижда. Следователно освен вратаря Зомер, най-използван, както е нормално (3870 минути), има още петима играчи на Интер, които са преминали границата от 3000 минути на терена: най-високо от всички е Алесандро Бастони - 3455 мин., но в неделя той ще бъде изпреварен от съотборника си в атака. Бастони е наказан срещу Рома, докато Лаутаро, който е само на 20 мин. зад него (по-точно 3435), е готов да го изпревари. 

По-назад са Николо Барела на 3242, Хенрих Мхитарян на 3200 и Маркус Тюрам на 3004. В детайли, две трети от стартовата полузащита и атака са преминали тази граница. Трудно е да се откажеш дори от един от тях, но все пак Симоне трябваше да го направи тук и там, за да дърпа конците досега. От противниковата страна разликата може да се види, въпреки че Конте е успял да ротира много по-малко: само един играч е на терена повече от 3000 минути и това не е дори вратарят Мерет. В детайли, Амир Рахмани е стигнал до 3046 минути, което е кръглата сума от един мач за Купата на Италия и 33 мача в Серия А. Той щеше да изиграе всички тях изцяло, ако не бяха онези 13 минути на пейката във Венеция, когато Конте се опитваше да преодолее сивото 0:0.

Отвъд фронтовата линия на Индзаги слоят прах над числата става все по-дебел. Има още осем нерадзури, които са преминали границата от 2000 минути: първо Дензъл Дъмфрис с 2727 минути, който без контузията щеше да е на нивото на колегите си по-нагоре. И след това отново Чалханоглу, спрян от твърде много мускулни проблеми (2593), Димарко, който се оказа ротиран като малцина други (2567), плюс винаги надеждните Де Фрай (2558) и Павар (2545). Не стига това, има дори трио резерви, само на външен вид: Бисек (2338), Дармиан (2219) и Карлос Аугусто (2072).

В къщата на Наполи, само капитанът Ди Лоренцо, който чука на вратата на 3000 само за няколко минути (2988). Другите около него са Лоботка (2646), Мерет (2646), Замбо-Ангиса (2567), Политано (2525), Мактомини (2522) и накрая Ромелу Лукаку (2477). Сега, в този последен дъх на сезона, остават пет мача и 450 минути, за да се пришие Скудетото на фланелката, но историята е все същата: Интер добавя още 180, огнени, в Европа срещу Барселона, а може би и още през май в Мюнхен във финала на Шампионската лига. Но той идва след края на сезона в Серия А.