Не се знае дали там има сняг, но може би сега великият Жаир ще може отново да се срещне с Еузебио, на когото се възхищават като на крал. Стрела заедно с перла, те отново ще обсъдят на португалски палавия милански климат и тревата на "Сан Сиро". От вчера Жаир да Коща, бразилската легенда на Интер на Еленио Ерера, вече го няма: от известно време беше болен, почина в родината си на 84-годишна възраст и реакциите в Италия веднага бяха емоционални.

За всички фенове на нерадзурите той ще си остане едно голямо момче, пропито от радост и лежащо на мокрия терен на "Сан Сиро": беше 27 май 1965 г., току-що беше ритнал с десния си крак, който се плъзна по земята. Топката сякаш умираше в ръцете на Коста Перейра, вратаря на Бенфика, но се плъзна между краката му и се озова в мрежата, по вина на терена, който беше съсипан от часове и часове дъжд. С този гол Интер на Еленио Ерера печели легендарния си втори финал за Купата на европейските шампиони у дома: първият е точно една година по-рано във Виена срещу Реал Мадрид на Ди Стефано. Заедно с бразилеца на "Сан Сиро" празнуваха и останалите десет синове на Магьосника, формацията, която щеше да се повтаря векове наред като молитва: Сарти, Бурднич, Факети, Бедин, Гуарнери, Пичи, Жаир, Пейро, Мацола, Суарес, Корсо.

От онзи отбор от герои само Бедин, Гуарнери и Мацола са останали сред нас, но Гранде Интер е възвишена идея, която оцелява. Например, Жаир, винаги ще се чувства удобно там, с номер 7 на великите крила. Той ще стои между вечния капитан Армандо Пики и испанеца Хоакин Пейро. Този гръмък прякор - "Черната стрела", го съпътстваше щастливо през целия му живот и ще продължи да го прави и след това: той беше остър, докато летеше, на крилото, с гигантска крачка за противниковите халфове. Той пристигна в Италия през 1962 г. от Сао Пауло, според замисъла на росонерите: първият клуб, в който се премести, беше Милан. "Твърде лек за нашата лига", отсъди обаче Нерео Роко. За сметка на това нулеви съмнения за магьосника Еленио Ерера и Интер, които направиха всичко, за да намерят някакво италианско роднинство, което да му даде статут на ориундо (натурализиран).

Без залог, твърде много генеалогични съмнения от страна на Федерацията. В крайна сметка да, Жаир намери дом в Милано, за който не знаеше почти нищо: легендата разказва, че бил изумен, когато видял онези бели люспи, падащи от небето. Казали му, че това е сняг и че ще трябва бързо да свикне, че това е замръзналият град от 60-те години на миналия век. Вместо това щял да благослови дъжда преди предизвикателството към "Черната перла" на Бенфика: дори Еузебио затъна в този финал. "Как мога да забравя това действие...? - разказва Жаир в последното си интервю за "Гадзета дело спорт" през март преди две години. Размяната между мен и Мацола беше прекрасна, но теренът беше мокър и топката хлъзгава...".

Десет години по-късно, през 1972 г., Жаир напуска Интер, за да играе за Сантос заедно с Пеле, като донася със себе си легендарна биография: 260 мача, 69 гола, 4 титли, 2 европейски купи, 2 междуконтинентални купи. Трябва да добавим и Световното първенство през 1962 г.: той е в състава на Бразилия, но така и не излиза на терена. Пред него беше Гаринча и поне този път той трябваше да спира. 

"Място във вечността на един легендарен отбор. Клубът прегръща семейството му в този труден момент", написа Интер чрез социалните мрежи в негова памет. Той почина преди мача на Интер срещу Рома, той, който също игра за "джалоросите" за един сезон под наем, след загубения финал за Купата на европейските шампиони през 1967 г. от Селтик: този път Магьосникът бе предпочел Доменикини пред него. Той обаче е на терена на 31 май 1972 г. в Ротердам: последният финал, този път загубен от Аякс на Йохан Кройф. Той, човекът на Купата на Европейските шампиони, почина току-що, докато неговият отбор Интер би искал да погали същия трофей: Индзаги ще се опита като Еленио Ерера, да видим дали Жаир от небесата ще му помогне.