Това ще бъде безпрецедентен финал, и то не само защото голямото предизвикателство в Мюнхен в събота ще бъде и първата официална среща между Интер и ПСЖ на футболния терен. Битката за титлата в Шампионската лига ще бъде безпрецедентна, защото отбора на Интер ще бъде облечен в жълто. Нещо, което никога не се е случвало във финал за Купата на европейските шампиони или Шампионската лига. Всъщност за седмия финал в историята на клуба Лаутаро и съотборниците му ще носят необичайна екипировка: не класическата черно-синя раирана фланелка - това не би било възможно, като се има предвид, че "домакин" се падна ПСЖ, които ще носят първата фланелка, синя с червено-бяла ивица в средата - и дори не втората бяла фланелка, а третия екип. Жълта фланелка с черни детайли, вдъхновена от дизайна и архитектурата на Милано и художниците на града.

Тук, противно на традицията, Интер също тръгна срещу нея: никога нерадзурите не са избирали трети екип на финал. Има едно изключение - черно-сивата униформа на хоризонтални райета, с която Роналдо вдигна Купата на Уефа през 1997-98 г. след победата с 3:0 над Лацио на финала на "Парк де Пренс" (домът на съперника в събота вечер ПСЖ), но технически това беше първия екип за купата: Интер я използваше за всички домакински мачове в това издание на турнира.

Играчите избраха жълтия цвят за вечерта на стадион "Алианц Арена". Въпрос на вкус, разбира се, а може би и на суеверие: единственото поражение в тази Шампионска лига дойде с бяла фланелка, на 10 декември на "Бай Арена" в Леверкузен. В жълто, от друга страна, две победи от две: на 22 януари в Прага у дома срещу Спарта (1:0, гол от Лаутаро) и на 5 март в Ротердам, в първия мач от осминафиналите срещу Фейеноорд (2:0, голове от Тюрам и обичайния Лаутаро).

Двата успеха в Шампионската лига с третата фланелка се прибавят към други пет в първенството (балансът е допълнен с едно равенство и едно поражение). Ян Зомер ще носи оранжево във вратарското поле: в този цвят на "Сан Сиро" швейцарецът се отличи с чудодейни спасявания при победата над Барселона с 4:3, която отвори вратата към финала за Интер.

А другите финали? В черно-синьо тима доминираше, като резултатите се редуваха: първата Купа на шампионите на Гранде Интер през 1964 г., 3:1 над Реал Мадрид на Пушкаш и Ди Стефано на Пратера във Виена, и последната Купа на шампионите, тази от требъла 2010 г. с двата гола на Милито срещу Байерн; но също така и пораженията срещу Селтик през 67 г., Аякс през 72 г. и Манчестър Сити преди две години в Истанбул.

В бяло обаче Интер играе само един финал за Шампионската лига от общо седем, като го печели: 1:0 срещу Бенфика на "Сан Сиро", гол на Жаир. Носталгично настроените (а може би и по-суеверните) може би щяха да предпочетат белия екип в Мюнхен. Но нима тифозите няма да се радват да се разхождат под носа на французите облечени в жълто?