Сеск Фабрегас е фаворит да смени Симоне Индзаги начело на Интер, твърди "Гадзета дело спорт". Смята се, че наставника на нерадзурите ще обяви, че напуска и приема предложението на Ал Хилал. А това оставя каталунеца като фаворит да заеме поста на "Сан Сиро". 

Не за първи път двамата - Пиеро и Франсеск - ще седят дружелюбно на една маса и говорят за бъдещето и средата на терена, за парите и договорите. Беше преди цял един живот, през далечната 2003 г., и 31-годишният ръководител на младежката академия на Интер Пиеро Аузилио беше толкова близо до това да сложи химикалка и хартия в ръката на 16-годишния Франсеск Фабрегас, наричан в семейството само Сеск по каталунската традиция.

Въпрос на детайли, прокрадващи се усещания, сделката изглеждаше наистина близо, а в крайна сметка малкото бижу от златната школа на Барса, заедно с родителите си, предпочете Лондон пред Милано. Той подписа с Арсенал на Арсен Венгер: френският треньор щеше да стане като баща на Сеск, първият от многото, в една огромна кариера, изживяна винаги с попътен вятър. Това е същият вятър, който духаше в Аренис де Мар, малкото му селце на брега северно от Барселона: там ядат отлични скариди и хората са свикнали да ходят на море. Пътува и открива. Може би завръщане, защото съдбата прави огромни завои, но често се връща на стартовата линия: 22 години след това Фабрегас може отново да седне на същата маса на нерадзурите. Аузилио е спортен директор в клуба от Милано, оглавяван от президента Бепе Марота, и двамата тези дни гледат с любопитство към Комо, само на 19 километра от базата "Апиано Джентиле", където Сеск е пуснал корените си. Поникнали са пищни плодове и изглежда, че това е само началото.

Това не е единственият избор на директорите на Интер, всичко обаче зависи от решението на Индзаги: ако Симоне все още има същото желание, което не е намаляло в Мюнхен, и иска да приеме условията на клуба за подновяване, тогава Фабрегас ще остане и ще проповядва край езерото Комо.

В случай на разрив в днешната среща, тогава да, каталунският треньор би могъл да се върне на сцената от 2003 г.: да бъдеш "освободен" от този много силен Комо не е точно разходка в парка, но изглежда, че в тази история има здраво въже, което издържа през годините. При Сеск тогава символиката е от значение: като дете в Аренис той ходеше с фланелка на Барса с номер 4 в чест на своя идол Пеп Гуардиола и знаеше, че рано или късно ще сбъдне мечтата си да дели съблекалнята с него.

Беше в митологичния клас на "Ла Масия" от 87-ма година, същият като Меси и Пике, но за да се появи, трябваше да отиде в Северен Лондон, където му беше наредено да осигурява асистенции на Тиери Анри - нелоша професия. Като хлапак той започва на терена, а извън него е студент в университета, в икономическия факултет. Най-големите му радости щяха да дойдат по-късно, с червената фланелка, но не клубната: щеше да стане шампион на всичко с Испания между 2008 и 2012 г. Перлата обаче е асистенцията към Иниеста за гола на Световното първенство в Южна Африка: когато се казва, цял един живот наместен в един пас. На следващата година любимата му Барселона го откупува обратно по искане на Гуардиола - перфектното затваряне на кръга. Връзката с мита продължава само година, но някои уроци са валидни завинаги.

В Лондон, на страната на Челси, Фабрегас по-късно се среща с нови майстори и записва методите на работа на всички тях: през годините тетрадките се увеличават, изглежда, че той все още пази всички. Контактът с Конте е бил стряскащ, в грубия стил на Антонио, но много плодотворен: Сеск вече не е имал свежестта да поддържа темпото, но каталунската и "венгерската" идентичност определено е била заразена.

Морските тренировки, тактиката, манията за детайли бяха присадени, поражението се превърна в най-черния траур. Само време за кратко познанство със Сари при Челси, а след това морският човек поднови плаването, замина за Монако и оттам акостирането на езерото Комо: последните пожари на терена послужиха за оформяне на треньорската му кариера. Превръщането беше естествено, а стилът е в процес на действие, преливащ като вятъра, който винаги духа над това парче от Каталуния.

Той би се харесал дори на космополитните калифорнийци от "Оук Трий": владее езици - научил е английски като дете, четейки Хари Потър - и има вежливите маниери на каталунската буржоазия. Сега губи самообладание на скамейката, суети се със смътна индзагианска страст, но нищо повече. Като звезда на Арсенал, след едно огнено предизвикателство срещу Манчестър Юнайтед, той вижда как Сол Кембъл, Рио Фърдинанд и Мартин Киоун, не трима господари на кралството, се изправят един срещу друг в съблекалнята: 17-годишният каталунец смята, че се присъединява към кавгата, като хвърля парчето пица, което държи, а то се приземява върху главата на сър Алекс Фъргюсън, който в този ден си взе бележки какво не трябва да прави.