Направихме червеното кръгче в календара: събота, 27 септември 2025 г. Това е денят, в който Франческо Пио Еспозито вкара първия си гол в Серия А, и усещането е, че той може да постави началото на дълга поредица от радости. Нерадзурите и, може би адзурите, се надяват. След десетилетия, прекарани в търсене на велик централен нападател за националния отбор, наследник на Виери и Тони (последните истински номер 9, които водеха Италия), може би са го намерили.

Разбира се, трябва да оставим момчето от Интер да израсне по най-добрия начин: трябва да му дадем време и пространство, без да искаме всичко и веднага, без да го оставяме месеци наред да гние на пейката. Киву изглежда го използва с правилния баланс, дори в Каляри го пусна, когато той и съотборниците му имаха нужда. Не трябва да забравяме и възрастта му, която е много крехка. Едва 20 г. Да кажем: на 20-годишна възраст на Виери му предстоеше втори сезон в Серия Б, в Равена, а след това щеше да изиграе още един в тази лига с Венеция (в Юве щеше да пристигне едва на 23 години). А 20-годишният Тони беше в Модена, в С1.

Пио, от друга страна, вече е в голям клуб, когато беше необходимо, той беше титуляр, когато играеше, знаеше как да работи за отбора. Липсваше му само голът, но ето го и него.

Голът на Пио Еспозито затвори мач, в който Интер постоянно контролираше ситуацията, в която Лаутаро поведе нерадзурите с ранния си гол, но гостите не успяха да увеличат аванса си дълго време. До гола на Еспозито, който позволи на Киву да спечели третата си поредна победа, включително в Шампионската лига.

Младите и Серия А. Това е винаги тежка тема за калчото. Всички смятат първенството на Апенините като бастион на пенсионерите. Лига, където играчи като Модрич, Варди, Де Бройне идват да приключат с големия футбол. Но не винаги е така.

В Торино също беше млада събота. В Аталанта видяхме един непълнолетен да играе с увереността и смелостта на старец: името му е Аханор, роден е на около петдесет километра северно от Еспозито - единият в Аверса, другият в Кастеламаре ди Стабия - и сега всички започват да разбират защо клубът от Бергамо е инвестирал 16 милиона, за да го привлече. Преди него в Юве имаше други златни момчета: за Йълдъз, роден през 2005 г. като Пио, знаем всичко; Аджич имаше няколко твърде много невнимателни отигравания, но има класа, удар и индивидуалност (понякога дори пресилена, както при онази топка, която загуби, позволявайки на Сулемана да вкара красивия гол на Аталанта).