Липсва само шафранът. Дербито в неделя вечер ще бъде по-миланско от прословутото Ризото Миланезе. Интер и Милан на терена, Симоне Соца със свирката. Днес официално бяха обявени съдийските наряди за уикенда и най-важният мач отиде, както се очакваше, при Соца от Сереньо. Сереньо, както и секцията, в която започна да съдийства на 15 години. Соца обаче е роден в Милано през 1987 г. и е единственият съдия, роден в Милано, който е съдийствал Дерби дела Мадонина след войната.

Соца вече е ръководил това съперничество два пъти - през 2023 г. и през януари тази година. Големи радости и големи болки, по веднъж за всеки отбор. През септември 2023 г. победата с 5:1 на Интер е една от най-ниските точки за сезона на Милан на Пиоли. През януари, обратът на росонерите във финала за Суперкупата в Рияд и успеха с 3:2.

С три директни дербита, той влиза в елита на италианските съдии: Довери и Мариани са с 4 дербита, Гуида с 5, Колина с 6, от които три поредни (!) между 2001 и 2002 г. Орсато е с 2.

За тези, които не са от Милано, Сереньо е град с 45 000 жители, разположен на 25 километра от Милано. За да стигнете дотам, трябва да карате на север, в провинция Монца и Брианца. Градът по-скоро подкрепя Милан или Интер? Да попитаме кмета. „Тук феновете са разделени почти поравно между Интер, Милан и Ювентус“, казва кметът Алберто Роси. Футболът, разбира се, е една от големите страсти, откакто се помни. Стадион „Феручо“ е построен от предприемача Умберто Трабатони, по-късно президент на Милан и Сереньо, в памет на сина му, починал на 7-годишна възраст.

На входа на съблекалните голям надпис на стената напомня за приятелския мач от 1935 г. между Сереньо и националния отбор на Виторио Поцо“. Соца е добре познат в града и, в любопитен обрат на съдбата, кметът Роси преди около 25 години е бил треньор на друг играч от Серия А: „Само за няколко турнира, защото още в втори-трети клас се виждаше, че е предназначен за нещо друго и че имаше явно предимство“, разказва той. Беше по-висок от съотборниците си и като вратар вече беше на друго ниво, от скоростта на изстрелите до естествеността, с която се хвърляше на земята, когато други деца на неговата възраст използваха матраци, за да се хвърлят по време на тренировките". Това беше Алберто Палеари. Днес той пази вратата на Торино.