Контролът на топката при необяснимия пас назад на Мхитарян беше като на плеймейкър в средата на терена: мек, прецизен, перфектен. Следващото докосване, с което вратаря на Интер Ян Зомер фактически отвори вратата за Стефано Морео, беше кошмарно. Неразбираем пас в пространството между Желински и Бастони, който вместо това се озовава право в краката на нападателя на Пиза. Морео не се поколеба и отвори подаръка за 1:0. Много сериозна грешка от страна на бившия играч на Мьонхенгладбах и Байерн. 

Треньорът на Пиза Джилардино веднага осъзна, че дори и лек натиск върху Зомер може да доведе до нещо положително. Правилна тактика, потвърдена. След обрата, който доведе Интер до отбелязването на 6 гола, отговорността за грешката на Зомер пое изцяло Киву.

„Ние сами си вкарахме головете, но вината е моя, защото аз давам определени указания на вратаря: той можеше да изчисти топката, но аз предпочитам и той да играе с топката“. Няма случайност, дори и Зомер винаги да е бил вратар, свикнал (и умел) да играе с топката с краката. Може би е вярно, че Киву го включва малко повече в притежанието на топката в сравнение с неотдавнашното минало на Индзаги, но спадът в представянето на швейцареца в рамките на няколко месеца е наистина труден за обяснение.

Миналата година Зомер бе с основна заслуга Интер да стигне финала на Шампионската лига с невероятни спасявания. Кой може да забрави тези между четвъртфиналите и полуфиналите срещу Байерн Мюнхен и Барселона, по-специално скока тип Жулио Сезар при изглеждащия неудържим удар на Ямал? За съжаление на Интер, днес вратарят изглежда като друг човек. Все по-несигурен при излизанията, по-малко реактивен между гредите, определено по-малко експлозивен, разсеян с топката между краката. Възрастта не помага (навършва 38 години), но проблемът изглежда по-скоро психологически. Защото сезонът на швейцареца започна зле и продължава още по-зле.

Грешката при първия гол на Морео е груба - въпреки че в началото на второто полувреме се чуха и няколко окуражителни възгласа - но и при втория гол на нападателя на Пиза от корнер реакцията на вратаря беше всичко друго, но не и перфектна. Две неточности, които се добавят към вече дългия списък, защото големите грешки на Зомер започнаха в Торино, в мача на терена на Юве на 13 септември. Както при гола на Йълдъз, така и при удара от дистанция на Аджич. Балстично прекрасен, разбира се, но далеч не неспасяем. След това дойде грубата грешка във Верона (срещу Джоване), несъвършенството в дербито (Пулишич), несигурността при 2:2 срещу Наполи и липсата на спокойствие при корнерите на Арсенал в Шампионската лига. 

Договорът, който свързва Зомер с Интер, изтича на 30 юни. Той няма да бъде подновен. За него може да се отворят вратите за завръщане у дома, в швейцарската Суперлига (Базел), или за някое друго екзотично място, което вече няма да засяга клуба на нерадзурите. Търсенето на нов титулярен вратар вече започна отдавна, а начело в списъка с кандидати, съставен от Марота и Аузилио, е името на Гулиелмо Викарио. Той е фаворитът по отношение на техническите си качества, мотивация и възраст (29 години, в разцвета на силите си за вратар).

Остава да се реши въпросът с оценката, която Тотнъм ще даде на своя титулярен вратар (той е играл всички минути във всички турнири, с изключение на Карбао Къп), въпреки че ръководството на Интер се надява да се възползва от желанието на бившия играч на Емполи: ако Интер се обади, Викарио ще отговори. Това вече се е случвало в миналото, но тогава Марота беше зает с определянето на супер трансфера на Онана в Манчестър Юнайтед и вратарят, излязъл от школата на Удинезе, предпочете да не чака и прие Тотнъм. Интер избра Зомер. Но вратите остават отворени и 3 години по-късно може да се стигне до обрат.