Облегнал се на парапета, с изпъкнала вена на врата и очи, изскочили от орбитите си, Лаутаро Мартинес се съвзе от състоянието на транс и в този момент сигурно си е помислил, че в крайна сметка не е толкова лошо да знаеш как да чакаш в този живот. Вчера на „Сан Сиро“ той спечели с търпението на силните – това на аржентинеца, който седмици наред не намираше покой заради безсмисленото разочарование от финала на Световното първенство, преживян като зрител: чакаше личен реванш, за да забрави веднъж завинаги. В първите два мача от първенството той го преследваше, докато се мъчеше с все още незавършена физическа подготовка, а вчера можеше да попадне в обичайния капан на директния сблъсък: дори се остави да бъде победен от нервите, дотолкова, че получи жълт картон за протести, но неговото и на отбора чакане беше възнаградено от последвалата вълна от емоции след 0:2 срещу „Наполи“.

Самият той се отличи с хищническия си инстинкт при първия и третия освобождаващ гол: и в двата случая – хитри докосвания към празната врата, с което постави на заден план изравнителния гол на френския си близнак. Голът с глава на Маркус Тюрам всъщност послужи за пълното възстановяване на „ТуЛа“.

Досега Пио Еспозито имаше три шанса в атаката на „Интер“, но в навечерието на голямата битка на „Сантяго Бернабеу“ титулярният състав се завърна: първата линия на атаката ще принадлежи както винаги на тях – Лаутаро и Тюрам. Междувременно снимката на мистичната прегръдка на разярения номер 10 с публиката му, висящ там горе без страх, се разпространява от мобилен на мобилен и се размножава чрез публикациите в социалните мрежи. Самият Мартинес не можа да не я коментира, като си спомни и за своя приятел, щастлив колкото него.

„И Тюрам ме последва на парапета: винаги ми казва, че съм луд да отивам да празнувам там, твърди, че не може да стигне дотам, а вижте, успява ли?“, пошегува се аржентинецът. До него Маркус го засипа с похвали: "Той е нашият капитан, нашият лидер, игра много на Световното първенство и сега се е поставил в услуга на отбора: той ни донесе победата, да успеем по този начин е прекалено хубаво“.

С този дубъл Лаутаро обаче даде старт на сезона, дори по-рано отколкото очакваха в „Апиано Джентиле“: независимо от добрата воля, събраните досега физически данни сочеха, че все още е нужно време, за да се възстанови напълно. Но жаждата и желанието надхвърлят всичко това, както показва този следобед на чиста „интеристка“ лудост, и както самият капитан потвърди след мача.

„Важното е, че възвръщаме формата си: завръщането от Световното първенство и кратката подготовка не са идеалното съчетание, само минутите на терена ти помагат да възвърнеш формата“. Така започва гонитбата към Алесандро Алтобели, който все още има преднина от 32 гола (209 срещу 177) в класацията на „Интер“ за всички времена, но ако се ограничим само до Серия А, Лаутаро вече има 134 и изпревари Ищван Найерс, за да е трети за всички времена. Пред него са само Джузепе Меаца (197) и Бенито „Велено“ Лоренци (138). Повече от цифрите обаче има значение вятърът, който духа в гърба му и който, в един мач или през един сезон, може да се промени за миг, както Интер винаги ни е учил:

„Това е, което ни липсваше миналата година в тези мачове… – заключи Мартинес. – Всяка година се опитваме да вдигнем нивото и да се подобрим още повече“. Да стигне по-далеч на гости на великия „Реал“, в сърцето на Испания, която от години продължава да го ухажва, е следващата цел на аржентинеца: в Мадрид, срещу съседите от „Атлетико“, той претърпя още едно болезнено разочарование в кариерата си, пропускайки дузпа в осминафиналите на Шампионската лига 2023/24, докато отбеляза гол срещу отбора на Флорентино по времето на Конте, през сезон 2020/21. Тогава Ковид отнемаше живота на всички, мачът се игра в спортния център „Валдебебас“ и без фенове: да се повтори това в храма, обновен и окъпан в бяло, би било още една, невероятна история.