Ако само сухите цифри определяха дали един сезон е бил успешен или не, Маркус Турам би могъл да бъде считан за един от най-добрите в Европа: 7 гола в Серия А, 2 в Шампионската лига, 2 в Купата на Италия и един за Суперкупата. Общо 13 гола и 5 асистенции в 32 мача във всички турнири. Не е зле, но само ако не се вземе предвид факта, че - точно както и миналия сезон - френският нападател е постигнал добрите си резултати на приливи и отливи, без никога да намери необходимото постоянство, за да си гарантира статута на недосегаем в отбора на Интер.

Всъщност на няколко пъти Киву предпочете Пио Еспозито пред бившия играч на Борусия Мьонхенгладбах, и не е изключено, че без контузията на Лаутаро Тюрам в Норвегия, той щеше да остане на пейката и в реванша от плейофите срещу Бодо, точно както се случи на стадион „Аспмира“ преди седмица. В Норвегия Тикус се представи повече или по-малко дискретно, докато на „Сан Сиро“, в мача, който трябваше да бъде мачът на живота му, той показа поредното си посредствено и объркващо представяне: малко идеи, никаква агресивност пред вратата, пропуснат гол пред Хайкин, който за негово щастие беше отменен заради засада.

Тюрам е отбелязал само един гол в последните 12 мача на Интер, при това в лесната победа с 5:0 в Реджо Емилия срещу Сасуоло. Цифри, които със сигурност не отразяват потенциала на французина. И ако е вярно, че особено в днешния футбол работата на нападателя не се измерва само с головете, трябва да се има предвид, че отбелязването на голове за нападател остава от решаващо значение. 

Бърз старт, дълъг период на затишие, трудности при възвръщането на ефективността пред гола. Настоящият път на Маркус Тюрам опасно напомня този от миналия сезон, когато Тикус започна с гръм и трясък, отбелязвайки 7 гола (и 1 асистенция) в първите 7 мача от първенството, преди да се изгуби, да се намери и да се изгуби отново в дългосрочен план. Един факт беше тревожен, а именно този, свързан с отбелязаните голове: само 2 - срещу Емполи и Парма - от залез слънце през декември 2024 г. до края на първенството. Два гола за почти 6 месеца.

А през настоящия сезон тенденцията досега е подобна: два гола в дебюта, асистенция във втория кръг, гол срещу Юве, още два гола в Шампионската лига. Обещаващо, дори вълнуващо. След това се намеси мускулна контузия, която държа Тюрам извън игра за около месец, но след като се възстанови напълно, нападателят отново започна да бележи редовно (4 в Серия А и 2 в Купата на Италия между декември и януари), но сега светлината отново угасна. Допълнително главоболие за Киву, който обаче тази година може да разчита на надеждни алтернативи в сравнение с миналия сезон (от Арнаутович-Корея-Тареми до Пио-Бони). Но надеждата е, че Тюрам ще се възстанови и ще подобри резултатите си от втората половина на миналия сезон. Още повече, че да вкараш по-малко от 2 гола за 6 месеца, без да се налага да инвестираш енергия в Шампионската лига, изглежда сложна задача.