Мачът дори не беше започнал, но от стадион „Сан Сиро“, пред повече от 74 000 зрители, се разнесе рефренът, с който феновете бяха изпратили отбора миналата неделя в Комо. „Лидерът се откъсва“. Рефрен, изпълнен с емоция и реализъм. С победата с 3:0 над Каляри, Интер вече е на 12 точки пред втория в класирането Наполи. Утре, когато Конте излезе на терена на „Марадона“ срещу Лацио, Киву и неговите играчи ще могат да се насладят на спектакъла от дивана без никакво притеснение, знаейки, че радостта им от спечелването на титлата е обратно пропорционална на броя на кръговете, които остават до края на първенството.

Но от утре Интер ще трябва да започне да се концентрира върху Купата на Италия, която се възобновява следващия вторник, както и мачът срещу Комо, който този път, вместо да бъде възприеман като мач край езерото, ще бъде възприеман като финал. Или като шанс за дубъл. Ето защо срещу Каляри на вратата се завърна Хосеп Мартинес, човекът за купата. Той не допусна гол и разгря ръкавиците си, както не беше правил от началото на март. Де Фрай в сърцето на отбраната, Карлос Аугусто също на мястото на Бастони и Мхитарян в центъра бяха другите новости в състава на нерадзурите. Пизакане отговаря с формация 3-5-2, която се превръща и в 5-3-2, много по-затворена, с Борели-Еспозито в атака.

Първото полувреме бе без голове, макар че имаше ситуации. Каляри започна по-добре и имаше удари на Себастиано Еспозито, който рикошира и затрудни Мартинес, но стража изби в корнер. После и шут на Палестра отиде високо. След 16 минути Адопо пък се намеси, за да блокира Димарко в края на хубава комбинация между Тюрам и Пио Еспозито. После именно Еспозито (този от Интер) стреля, но уцели Йери Мина.

Но в крайна сметка всичко се случи през второто полувреме. Вълнения, голове, „Сан Сиро“, който вижда и пее за титлата. Това вече не е новост: Рома, Комо, Каляри. Този Интер, поне пролетната версия (от Великден нататък, за да сме ясни), жъне жертви при подновяването на второто полувреме. Почивката за Киву и неговите съотборници е като еликсир; някои ще си спомнят този на Астерикс, който галите от френските анимационни филми пиеха, за да придобият свръхчовешка сила за минутите, необходими да победят противниците или нашествениците.

Ето, 15-те минути в съблекалнята имат повече или по-малко същия ефект върху играчите на Интер. В последните 3 мача Интер отбеляза 8 от 12 гола между 45-ата и 72-ата минута (третият гол на Желински дойде в добавеното време). Наречете я „зона Нерадзура“.  Барела проби и след това пак той става фитилът, който запалва първия гол. Той се промъква между Зе Педро и Йери Мина, пада, но успява да продължи топката за Димарко, който се втурва към наказателното поле. Гостите почти си пречат, а Димарко намира на празна врата Тюрам, който отбелязва за 1:0! Киву тича да прегърне своите, Маркус прегръща най-силно от всички Федерико, който отбелязва 16-та асистенция за сезона. Голът е в 52-рата минута, а второто попадение пада в 56-тата, благодарение на Барела с мощен удар от границата на наказателното поле. 

Преди това Пио отново пазеше топката като най-ценното си притежание. „Лидерът се откъсва“, продължават да пеят феновете. След гола Барела вдига ръце и се извинява на своя Каляри, който остава на 6 точки от зоната на изпадащите, но Кремонезе и Лече все още не са играли. Палестра изглежда единственият, който води отбора. И дори при пасив от два гола създава тревога пред Мартинес, когато се опитва да подаде на Менди, хващайки защитата на Интер неподготвена, но Аканджи спасява всичко.

Киву прави първите си смени в 75-ата минута: влизат трима, сред които е и Желински, който в 92-ата минута закръгля резултата на 3:0. Акцията за този гол е проведена в три четвърти от резервите. Бони, Диуф, след това Дъмфрис, който дава асистенцията, и накрая десният крак на поляка от дистанция. Три точки, които все още не гарантират титлата, но математически потвърждават участието на Интер в Шампионската лига: материал за други евентуални иронични изяви на Киву, който се смее. Докато отборът му... „се откъсва“, както пее „Сан Сиро“.