Ентусиастите на бъдещето вече мислят за блясъка на онези триъгълници от светлина, показани вчера, и си представят нови битки и нови шампиони в бъдещата арена. Другите, от друга страна, мърморят: има цяла армия от носталгици, които все още са в лошо настроение, когато си спомнят за храма, който се изважда от употреба. А между тях стои той, скъпият стар „Сан Сиро“ – очукан и героичен, докато около него всичко се променя: вчера изглеждаше като черно-бял телевизор в деня, когато се появи цветната телевизия. „Джузепе Меаца“ не само ще спре да диша и да съществува, но и ще бъде разглобен парче по парче. Не напълно обаче: няма да изчезне изцяло, ще остане един сектор, който да увековечи легендата на Сандро Мацола и Джани Ривера. Това ще бъде ъгъл, откъдето да се наблюдава Милано в постоянна трансформация и новият стадион точно до него. По-конкретно, ще остане изправена голяма „L“ в югоизточния ъгъл на днешния стадион, съставена от 30% от външните рампи, част от „Курва Суд“ (синият сектор) и част от оранжевата трибуна. Там, вграден във втория кръг, ще остане единственият разпознаваем фрагмент от това, което сме се научили да обичаме и което утре ще бъде заобиколено от нови сгради и зелени площи. Останалата част, включително всички кули и покривът, ще бъде съборена в подходящия момент в рамките на гигантска строителна площадка.

Ще настъпи този странен момент, в който двата стадиона ще се издигат един до друг: това ще бъде един много кратък период на застой, в който миналото и бъдещето, „Сан Сиро“ и „Дженерали Стейдиъм“, ще се поглеждат скришом, като в уестърн. Това е времевият интервал след построяването на новия стадион и преди събарянето на стария: събарянето ще започне едва от 2031 г. нататък. Дори в този изключително деликатен етап ще са необходими търпение и много добра воля, като процесът ще отнеме около една или две години. Да не говорим, че преобразуването на цялата зона ще продължи и през следващите години: хората, които живеят наоколо, отдавна го знаят – едва след едно десетилетие обликът на целия квартал Сан Сиро ще се промени завинаги. Оцелялата част от „Джузепе Меаца“ обаче ще бъде превърната в офиси и търговски площи, които, разбира се, все още предстои да бъдат определени. Подобно на новия свят наоколо, защото зоната, в която днес се намират игрището и трибуните, ще стане част от изцяло нова строителна зона, включваща музей, търговски обекти, хотели, зелени площи и магазини на клубовете, хирургически разделени: 2 500 кв. м за „нерадзурите“ и 2 500 кв. м за „росонерите“. Засега не се предвиждат жилища за обитаване, както на стария „Хайбъри“, където някои сърца на „артилеристите“ избраха да живеят там, където някога гледаха как Анри бележи голове.

Въпреки това ще останат части от легендата, които да се съхранят, защото преди да се задействат булдозерите за събаряне, „Интер“ и „Милан“ биха искали да направят един последен подарък на феновете: от настоящите 75 817 седалки поне 60 654 биха могли да бъдат подарени или продадени. Червени, оранжеви, зелени и сини – същите цветове, които от десетилетия отличават четирите сектора на стадиона. Планът, съдържащ се в екологичния доклад, подаден от клубовете, предвижда специални дни за това, резервации, надзорен персонал, подпомагано демонтиране и проследяема доставка. Всеки стол тежи около 4,5 килограма и събирането на над 60 000 от тях би означавало да се спестят от депониране около 273 тона пластмаса, без да се отчита романтичният ефект. Едва тогава ще започне истинското разрушаване, предварително оценено на 127 милиона евро: се очаква да бъдат произведени около 225 000 тона отломки, или 93 750 кубични метра. Ако се натрупат на купчина, с тях би се издигнала небостъргачка с около двадесет етажа. Първата техническа операция обаче ще бъде така нареченото „strip out“ – пълното опразване на стадиона, преди да се пристъпи към работа по конструкциите: премахване на кабели, електрически табла, турникети, батерии.

Вторият етап ще засегне покрива, построен за Мондиал 90: големите червени греди, които са емблематични и иконични, ще трябва да бъдат демонтирани, като се повторят в обратен ред операциите от края на 80-те години. Едва тогава ще започне събарянето на стоманобетонните конструкции и безкрайна колона от камиони ще пресече района: те ще превозват планини от отломки и носталгия.