Алесандро Бастони е на мода, името му се разнася бързо от уста на уста, а докато всички го дърпат за ревера, той какво прави? Стои неподвижен, нуждаещ се от почивка и размисъл. И вчера левичарят тренира отделно и затова няма да бъде повикан от Кристиан Киву за полуфинала за Купата на Италия. Всичко е според първоначалния план: всъщност идеята беше да се концентрира една седмица тренировки без мачове, като по този начин се откаже от мача в петък срещу Каляри и от този тази вечер срещу Комо.

Спирането беше счетено за необходимо, за да се подобри използването на глезена и да се отърве от многото токсини от този период: между симулации, освирквания от противниците и кървави картони в националния отбор, отдавна около него витае много лоша атмосфера. Същият сценарий обаче е написан и извън терена: успоредно с вътрешните проблеми на Бастони, всъщност продължава и външната сапунена опера. От Каталуния не отстъпват ни най-малко, наблягайки на факта, че играчът на Интер е фаворитът на Флик по технически и стратегически причини: Барселона търси ляв централен защитник, способен да води играта с увереност, и няма значение, ако има някакви проблеми с играта в рамките на четиричленна защита.

Цялата спортна общност на нерадзурите е добре запозната с големите преговори около своя играч; тя е информирана стъпка по стъпка за многократните и ползотворни срещи между обкръжението на защитника и ръководството на каталунците. Към момента не само играчът е напълно отворен към трансфер, но има и принципно споразумение относно бъдещите условия. С други думи, поне на този фронт пътят към трансфера вече е добре очертан. Все още обаче липсва едно парченце от пъзела, и то най-важното: за да го пусне, Интер иска 70 милиона, а ценовата летва може да остане доста висока дори и в случай на официални преговори.

Междувременно спортният директор на нерадзурите Пиеро Аузилио, награден в Коверчано за кариерата си на „Inside The Sport 2026“ – събитието, организирано от Италианския спортен журналистически съюз, постави ясна граница: „Бастони има договор с Интер и до днес няма нищо, което да подсказва, че бъдещето му е далеч оттук“, заяви той. „Не знам какво казват за него в Испания, но знам, че ние сме доволни от Алесандро, от това, което е дал на този клуб, и съм сигурен, че ще продължи да ни дава много. Ако проявяват интерес към него, знаят на кои телефони да се обадят. Знаят точно какво да правят, не трябва да говорят...“.

Усещането е, че тази история е едва в началните си глави: развитието на сюжета все още е трудно предвидимо, но в крайна сметка все пак ще бъдат разбити няколко сърца. Бастони вече си представя живота в Каталуния, далеч от италианския шум, който го преследва, но все пак би бил много щастлив да остане в Ломбардия: близките, семейството, връзките с клуба и треньора биха го задържали с удоволствие. Междувременно спешността е само психо-физическа: да пропусне два мача подред не е в неговия стил, но тази пауза е хирургична – за да подреди мислите си и да излекува наранения глезен. Играчът на нерадзурите е насочил поглед към гостуването в неделя на Торино, което мирише на пролет и на титла: в случай на завръщане в групата след мача с Комо, е вероятно да се върне към обичайните си задачи. За Бастони предстоящата ще бъде трета титла с трети различен треньор: след първите проблясъци с Конте и бума с Индзаги, тази с Киву е титлата на самосъзнанието. Лекарство след толкова много страдания и преди върховното решение.