Тази вечер Комо гостува на "Сан Сиро" в полуфинал реванш от Купата на Италия. Езерняците никога не са играли на финал. И имат невероятен шанс да го постигнат след 0:0 в първата среща. Но за да го сторят трябва да повторят нещо, което са правили само веднъж - да победят Интер на "Сан Сиро".

Единствената победа на Комо на „Сан Сиро“ идва направо от друга епоха. Президент на Италия е Луиджи Ейнауди, начело на правителството стоеше Алчиде Де Гаспери, планът „Маршал“ възстановяваше Европа, а Варшавският договор щеше да бъде сключен едва пет години по-късно. Машината на времето ни връща към 14 май 1950 г., три кръга преди края на сезона в Серия А, мачът Комо – Интер на „Сан Сиро“. Вестник "Гадзета дело спорт“ от онова време пише, че „нерадзурите са си тръгнали на почивка“.

Комо печели тогава с 2:1 срещу отбора на Джулио Капели, олимпийски шампион в Берлин от 1936. Той ръководи Интер в продължение на две години като технически директор, от 1948 до 1950 г. Ще се върне като консултант през 1959 г. В състава има няколко известни имена: унгарецът Иштван Найерс, 133 гола с черно-сините, нападателят Бенито Лоренци, двукратен шампион на Италия с Интер през 50-те години, а след това Джовани Инверници, Амадео Амадей, Джовани Фатори, аржентинецът Оскар Басо и „летящото лале“ Фаас Уилкс. Първият холандец, играл в Серия А. В онзи ден прези 76 години Комо победи на все още непокрития стадион „Сан Сиро“ с голове на Ерколе Рабити и Виторио Гианди, автор на 18 гола. Неговите прояви изведоха отбора от Комо на шесто място в Серия А. Най-добрият резултат в историята на клуба. Не е зле. 

Комо победа

„Milaninter“ – миланското седмично списание за футбол от онова време – не се сдържа: „Урок от Комо за мързеливците“. Това е заглавието на първа страница. „Изглежда невероятно, че Интер, след като спечели с 5:1 в първия мач, е допуснал подобна загуба“. А всъщност се случи. В онази година титлата отиде при Юве на англичанина Джеси Карвър. Нападател беше Джампиеро Бониперти. Централен защитник беше Карло Парола, този с фалцовия удар в картинките на Панини. Голмайсторът, от друга страна, беше Гунар Нордал, шведът от Милан. Третият най-добър голмайстор в историята на Серия А с 225 гола. Пред него са само Силвио Пиола и Франческо Тоти.

Голмайсторът на Комо беше Гианди, родом от Генуа, който и до днес е четвърти в класацията на най-добрите голмайстори на клуба за всички времена. Първи е Габриелони, на когото са посветили статуя на стадиона. В онази нощ обаче този, който свали Интер, беше момчето от Ривароло. Последната победа на Комо на стадион, който по онова време беше само и единствено „Сан Сиро“, а не „Джузепе Меаца“ (това име е дадено през 1980 г., година след смъртта на Пепин, най-добрият голмайстор на Интер). На Фабрегас му е достатъчен един гол, за да влезе в историята и да се класира за финала.