Най-накрая – Симоне Индзаги. Неговите истини, неговата гордост, неговото минало и неговото бъдеще. Всичко без цензура. По-малко от година след бурното му сбогуване с Интер и няколко дни преди спечелването на титлата от бившия му клуб, която ще короняса неговия наследник Киву, треньорът на втората звезда се съгласи да разсее съмненията, останали без отговор след месеци на слухове и злословия. Настоящият наставник на Ал Хилал даде пространно интервю пред "Гадзета дело спорт". Ето го в пълния му вид.

- Първо нека поговорим за разследването относно съдиите.

- Бях шокиран: Интер загуби много точки през миналия сезон заради съдийски грешки. Първенството, Суперкупата... Изненадващо е да бъдем въвлечени в история, в която сме били ощетени, а не облагодетелствани.

- Съдиите говорят за рефери, които са харесвани и нехаресвани от Интер.
- Добре, но как е възможно да се мисли за заговор? За нас това беше нещастен сезон. Винаги съм имал голямо уважение към работата на реферите и не искам да говоря за Наполи, който спечели титлата честно. Но остава усещането, че ни е било отнето нещо. Не обвинявам никого и не се съмнявам в добросъвестността. Да кажем, че не сме имали късмет, всичко се обърна срещу нас, макар че имаме и свои вини. Остава едно съжаление, което няма да отмине: да загубиш титлата с една точка е болезнено.

- По-силно ли усещате заслугата, че сте спечелили един шампионат, или вината, че сте загубили два?
- В спорта не може да има съжаления, още повече ако завършиш втори след съперници, които са направили значителен път. За четири години спечелих много и съм доволен от резултатите. Не знам дали можеше да се направи нещо повече, но стигнахме до два финала в Шампионската лига. Във всеки случай приемам критиките, стига да са насочени към мен, а не към играчите: те винаги са давали всичко, което имаха.

- Ако се намираше в същата ситуация като преди година, би ли поставил като приоритет титлата или би опитал отново да спечели Шампионската лига?

- Няма да променя нищо. Имахме една мечта: трипълката. В края на сезона платихме цената за 23-те мача, които изиграхме повече от Наполи. Но аз бих направил всичко отново: Интер има задължението да се състезава на всяко ниво. А освен това вечерите срещу Байерн и Барселона ще останат в съзнанието ми повече от трофеите. Това бяха победи, които може би няма да се повторят. 

- Какво се случи на финала в Мюнхен?
- Пристигнахме на мача без особени сили, както физически, така и психически: това не е оправдание, а факт. Разочарованието от изгубения шампионат ни тежеше и подкопа самочувствието ни. ПСЖ е велик отбор, както видяхме и снощи срещу Байерн: той определи изхода на финала с два гола и се възползва от по-голямата си блестяща игра, докато ние се опитахме да реагираме и се разединихме. Все още ни боли, че загубихме по този начин, но не можем да забравим това, което се случи преди това, в Европа. 

- Веднъж завинаги: съобщихте ли на отбора преди финала, че ще си тръгнете?
- Абсолютно не. Не бих могъл да го направя, защото решението, което беше много болезнено за мен и семейството ми, не беше взето. Истината е, че всичко се случи много бързо: два дни след Мюнхен се срещнахме в дома на Марота, в присъствието на Аузилио и Бачин. В този контекст изразих нуждата си от промяна, защото усещах, че един цикъл е приключил. Те биха искали да продължат с мен, но разбраха избора ми: разделихме се като приятели и все още сме такива. Но ако бяхме спечелили Шампионската лига, щях да остана в Интер. 

- Защо тогава преди финала казахте, че има няколко оферти на масата му?
- Защото никога не знаеш как могат да се развият нещата и защото моят дълг беше да не крия от феновете какво може да се случи. И в други ситуации е имало предложения и никога не съм ги приемал. Този път беше различно: исках да опитам нещо ново. 

- В Саудитска Арабия хората отиват заради парите, а не заради амбицията.
- Или отиват, за да опознаят една нова реалност, за да се изпитат в различна среда. За щастие никога не съм имал проблеми с парите, не това ми липсваше. Имах прекрасна къща в Милано, от която виждах всичко, дори „Сан Сиро“. Предложението ме убеди и сега съм тук, щастлив, че съм тук. 

- Липсва ли ви Италия?
- Честно казано, не. Откакто пристигнах в Рияд, съм се връщал у дома само за четири дни. Имам семейството си, родителите ми и приятелите ми често идват да ме посещават, не страдам от носталгия. Живея в комплекс (затворен и самодостатъчен квартал, бел. ред.), където съоръженията са отлични, включително американското училище за децата. Организацията е перфектна, дори и в клуба. И аз също уча английски.

- Саудитските медии говориха за възможно уволнение.
- На мен ми се струва, че всички са доволни от мен. Стигнахме до четвъртфиналите на Световното клубно, все още сме в борбата за титлата в първенството, защото имаме 5 точки пасив, но все още трябва да се изправим срещу Ал Насър в пряк сблъсък, трябва да играем финала за Купата на краля... И най-вече, все още не сме загубили мач през сезона, защото отпадането от Азиатската Шампионска лига срещу Ал Сад на Манчини дойде след дузпи. Не мисля, че в света има треньор, който все още е непобеден.

- Вие с гордост се радвате на плодовете на труда си. Но ако ви покани италиански отбор, или дори националният отбор?
- Не мисля за това. Имам още една година договор с Ал Хилал и съм изпълнен с ентусиазъм. Никога не съм бил далеч от Италия и това приключение ме прави по-добър, както като човек, така и като професионалист.

- Не рискувате ли да останете заложник на огромната заплата и да бъдете „принуден“ да останете в Саудитска Арабия?
- Не мисля. Както казах по-рано, парите никога не са на първо място за мен. Други колеги са тренирали в Саудитската лига и после са се върнали в Европа. Когато дойде моментът, а днес не мога да го предвидя, ще видим.

- Междувременно Интер бързо се утеши: спечели шампионата с голяма преднина.
- Бяха много добри, победата никога не е лесна. И заслугата е и на Киву. Познавах отбора и нямах съмнения в способностите на играчите. Но и залагането на Кристиан беше правилен избор и аз го знаех, защото бях го виждал как работи. Сега е редно Интер да празнува и след това да се опита да спечели финала за Купата на Италия.

- Димарко се оплака от систематичните смени, на които беше подлаган по време на неговото управление.
- Федерико и при мен имаше страхотни сезони и той добре го знае: аз бях този, който го задържа в Интер, след като го наблюдавах десет дни на тренировки, иначе може би щеше да си тръгне за поредния преотстъпване. Вероятно думите му са били погрешно интерпретирани, отношенията ни са отлични: все още поддържаме връзка. И за Желински прочетох много неща. Но се забравя, че аз бях този, който го искаше в Интер, когато Марота и Аузилио ми предложиха тази възможност. За съжаление миналата година той имаше много физически проблеми и му беше трудно да покаже качествата си.

- С настоящия състав на отбора, Индзаги щеше ли да остане с празни ръце през 2025 г.?
- Не знам, никога не се знае. Със сигурност клубът се справи добре на трансферния пазар, като подобри атаката и привлече Аканджи, който беше отлично попълнение за отбраната.

- Засегна финала на „Олимпико“. Лацио срещу Интер, „твоите“ отбори. За кого бие сърцето ви?
- За никого. Седя в креслото си и се наслаждавам на шоуто. Това са два клуба, които ми дадоха много, така че нека спечели по-добрият. В един финал всичко може да се случи, кой знае.

- Говорейки за любов, брат ви Филипо ще успее ли да се изкачи в Серия А с Палермо?
- Много се надявам, защото го заслужава: свърши страхотна работа, може да успее.

- Имало ли е някога завист между вас, когато сте били футболисти или треньори?
- Никога. Напротив, пълно съучастие. Най-хубавият момент беше, когато играхме заедно в националния отбор в Торино срещу Англия: беше през 2000 г., с Трапатони за селекционер. Можете да си представите колко развълнувани бяха родителите ми. Незабравим спомен.

- А относно Адзурите, как обяснявате провала за световното първенство?
- Проблемите съществуват и не трябва да се подценяват: трябва да започнем от основата, като направим скок напред по отношение на менталността. Още в детските академии. Футболът трябва да постига резултати чрез кураж и инициатива, а не като мисли за победата на всяка цена за сметка на качеството на играта.

- Нищо друго?
- Бих намалил броя на отборите в Серия А. Може би това са болезнени решения, но след пет години те ще направят щастливи хората, които са подкрепили промяната. И още едно нещо, което съветвам: да се цени работата на треньорите на децата, които преподават техника, а не тактика. Благодарен съм на много треньори, но съм свързан най-вече с онези, които ме възпитаха в младежкия сектор. Без тях никога не бих станал Симоне Индзаги.