От изток, откъдето изгрява слънцето, за Интер продължава да се издига без прекъсване една от най-големите сигурности, с които клубът разполага не само в настоящето, но и за своето бъдеще. Федерико Димарко блести със собствена светлина и осветява останалите. Преведено: там, на турне, между Хонконг и Пърт, в двата гола, отбелязани от отбора на Киву през 180-те минути на луксозните приятелски мачове, изиграни в тази част на света (с изключение само на дузпите срещу Манчестър Сити), винаги е участвал Федерико Димарко. Срещу англичаните именно негова беше асистенцията, която доведе до гола на Бенжамен Павар, а в необичайното австралийско дерби срещу Милан той се прояви самостоятелно и сам намери пътя към гола, след подаване от Николо Барела.

С други думи, Интер през сезон 2026-27 няма да бъде точно същият като този, който завърши с дубъл, но има нещо, което не се променя, а именно увереността по левия фланг, която още от подготовката в Германия в средата на юли потвърди, че иска да продължи оттам, където беше спрял през предходния сезон. Решаващ фактор.

В началото на август, когато остават малко повече от две седмици до старта на новия сезон в Серия А, всеки фен на Интер, който погледне назад, вижда един сезон, който заслужава да бъде запечатан в паметта, поставен във витрината като най-хубавите спомени, които трябва да се пазят. Самият Димарко призна, че това — говорим за малко повече от два месеца назад — е бил „най-хубавият момент в живота ми. Посветен на онези, които смятаха, че съм свършен“. И от левия фланг – край на съобщението. Рекордът за асистенции в Серия А остава там, като скъпоценен камък, който украсява годината на двойния триумф на домашна сцена. Но лятото, след като балансите и най-вече празненствата са приключили, налага да гледаме напред. А на хоризонта се очертава сезон, в който да се утвърдим и да се развиваме в Шампионската лига („Знаем, че миналата година отпаднахме прекалено рано срещу съперник, който технически беше по-слаб, но се оказа по-силен от нас на терена“, каза именно 32-годишният играч на Интер). Но за Димарко на преден план изпъква и подновяването на договора. Договорът на крилото изтича през 2027 г., т.е. в края на следващия шампионат, но Интер има възможност да упражни едностранната опция за подновяване, за да удължи договора му с още една година, т.е. до 2028 г. Това преди всичко ще представлява първа стъпка, за да продължим заедно още по-напред. Срещата на всички около масата ще спомогне за по-нататъшен диалог между страните, за да се обсъди как да продължи вече дългогодишната любовна история на момчето от Порта Романа с цветовете на нерадзурите: направо до 2030 г. – това ще стане новата цел. Ново ръкуване, нов подпис, за да се укрепи още повече връзката между клуба и един от ключовите играчи в състава не само в момента, но и през следващите години. 

Но освен подновяванията на договорите (Ян Бисек вече официално е под договор до 2031 г., а Пио Еспозито също е сред следващите, които ще подпишат нови договори), има и нови попълнения на трансферния пазар. По отношение на отбраната, и по-конкретно случая с Кристиан Ромеро, няма съществени новини: споразумението с Тотнъм е налице, но това с аржентинеца относно заплатата – не. Освен това присъствието на Павар – с неговата заплата от 5 милиона – не улеснява привличането на друг играч, който иска дори с един или два милиона повече. В тази патова ситуация Атлетико Мадрид се опитва да се включи, като първо се обръща към Шпорите, преди да започне преговори с аржентинеца. На десния фланг опцията с Муса Диаби остава актуална (но внимавайте за Байер Леверкузен, който предлага само пари в брой без играчи в замяна на Ал-Итихад), докато ситуацията с Нико Гонсалес все още се развива.