свързани статии

"Загубихме с 0:1, но можеше да е 0:10. Това беше най-жалкото представяне, което някога съм имал на футболния терен. Те ни върнаха в училище, момчета срещу мъже. За целия мач нямахме голов шанс. За 90 минути Манчестър Юнайтед не отправи изстрел. Това е единственият ми такъв случай за 602 срещи".

Това пише в биографията на легендата на "червените дяволи" Гари Невил. Кой противник описва? Ювентус на Марчело Липи. Този двубой се състоя през 1996 г., но смени състезателите и се премести 22 години напред. Така може да се опише и сблъсъкът на "Олд Трафорд" от вторник.

Сега, когато двата отбора се паднаха в една група в Шампионска лига, имаше много дискусии за прочутите дуели между сър Алекс Фъргюсън и Марчело Липи. Нито един от двамата не беше на линия преди две вечери, но съперничеството им започна точно с такъв двубой.

Онази вечер още от първия съдийски сигнал професорите от Харвард Джорджо Киелини и Леонардо Бонучи играха спокойно и аристократично, а пред тях Родриго Бентанкур и Миралем Пянич се разхождаха весело. Блес Матюиди напрекъснато беше около тях и рязко атакуваше всеки натрапник, позволил си да напада вратата на Войсчех Счесни.

Очакванията бяха за титаничен сблъсък, но след гола на Пауло Дибала единственият въпрос беше с колко ще спечели Юве. Това, че успя само с 1:0, се дължи на по-доброто второ полувреме на Юнайтед, а може би и на тактически прийом на гостите. Последните 20 минути могат да дадат повод за притеснение на Макс Алегри, но всъщност "червените дяволи" не създадоха нищо. Най-големият шанс дойде след усилията на Пол Погба, който уцели греда с далечен удар.

Странно, но Кристиано Роналдо имаше доста тиха вечер. Вместо това най-впечатляващият атакуващ футболист беше Дибала. Движението му и интелигентността зашеметиха Юнайтед през първия час от мача. След срещата от 1996 г. Невил описва Алесандро Дел Пиеро като "акт на класа, толкова остър, неуловим и умен". Тези думи лесно могат да сменят притежателя си след представянето на новия №10 на Юве. Дибала показа класа и финес, които нито един измежду Антони Марсиа, Маркъс Рашфорд и Ромелу Лукаку не може да доближи.

Но в онази ера Юнайтед спечели най-важния дуел с Юве – 1/2-финалите през 1999 г. Сега бъдещето може да е различно заради Жозе Моуриньо. Той не показа, че е амбициран да догони или надмине класата на "старата госпожа", а се върна от успех преди 8 г. - требъла с Интер. Това показва един много различен път за Юнайтед, докато през 90-те години Юве игра три поредни финала и спечели един. И това е голямата цел през този сезон.