Челси и Ювентус се връщат отново на изходната позиция. Идеята в началото на лятото – да се осъществи размяната между Ромелу Лукаку и Душан Влахович, отново е на мода. Макс Алегри има възможност да сглоби страхотен тризъбец в атаката, но вместо това жертването на сърбина за Биг Ром означава връщане в старата (не)игра.

Не трябваше ли с пристигането си новият спортен директор Кристиано Джунтоли с вълшебната си пръчица да направи революция в объркания и прахоснически пазар на Ювентус от последните години? Вместо това все още сме в дилемата Влахович – Лукаку.

Има само една разумна причина, поради която 30-годишният белгиец, сериен колекционер на скъпи договори, е за предпочитане пред 23-годишен централен нападател, който показа забележителни неща (поне до Юве). И това е играта, която Алегри има предвид. Треньорът е прав: за схемата 3-5-2 няма нищо по-добро от Лукаку. Видяхме го с Конте и без същата приемственост, с Индзаги: белгиецът защитава топката като малцина други нападатели и благодарение на физиката си тръгва мощно напред. Антонио извлече максималното от Ромелу, което не успя нито един друг треньор на тарана.

Проблемът е друг: ако Лукаку се смята за по-полезен за каузата, това е защото Юве вероятно няма да се отдалечава от последните два скучни сезона. И не можем да разберем защо. Сякаш бианконерите са имунизирани срещу свежия полъх, който озонира футбола ни (с трима еврофиналисти, макар и загубили). Клубът имаше смелостта да среже нишките със старото ръководство, представяйки се пред УЕФА с ново и вече не арогантно лице, но изглежда няма смелостта да започне нов технико-тактически път, този, за който Джунтоли пристигна. Наполи играеше най-красивия и офанзивен футбол в Европа до април заедно със Сити и Бенфика. В Шампионската лига те платиха за скромния си опит, но в Серия А превъзходството им никога не е било поставяно под въпрос. И Джунтоли имаше заслуга – той не измисля схеми, а предостави най-доброто на разположение на Спалети, създавайки изненадващите основи на успеха, от Осимхен през Кварацхелия до Лоботка.

свързани статии

Милан никога не се отказа да експериментира и всъщност рестартира това лято с напълно нова философия: физически, вертикален, мускулест и преди всичко офанзивен отбор с трима истински нападатели. Интер пък разполага с невероятна халфова линия, която с идването на Фратези и вероятно Самарджич става още по-солидна.

При очертаващите се ограничения на този философски остарял и евтин стил тогава Юве нямаше нужда да отмъква най-добрия футболен демиург от Де Лаурентис. Освен това Влахович може да бъде сделка в перспектива, докато тази за Лукаку – ако не пристигне под наем – рискува да бъде още един „удар“ ала Ди Мария. Играч, взет да промени всичко, който не промени нищо.

Всъщност Юве разполага с отбор, който има (почти) всички играчи за 4-3-3, достойни за скудетото. Необходим е дефанзивен халф пред защитата – Кесие, който в Милан позволяваше на Тонали да се включва напред, би бил идеален. Юве вече разполага с Киеза, Айлинг, Кийн, Милик, Суле – всичко необходимо, за да играе в атака с тризъбец като Ливърпул.

От размяната на Влахович с Лукаку бианконерите могат да спечелят 40-50 милиона. Това би било добре за касата, но, от друга страна, Юве предава бъдещето си.

Материал на "Гадзета дело спорт"