Гати, който раздели Торино: Кучи син и предател, дори дядо ти не ти вдига телефона

Град Торино по традиция е разделен на две, когато става дума за футбола. Тифозите на Торо – „гранатовочервените“ с тяхната славна история, но не толкова позлатено настояще, и онези, които подкрепят колоса Ювентус. Омразата е взаимна, подклаждана дори от грозни обиди и ненавист в семейства, разделени от цветовете на двата клуба. Да, италианците принципно са царе на драмите, но, повярвайте, в този случай нещата са наистина сериозни. Два примера.

През 1949-а на хълма Суперга край града се разбива самолетът на Торино. В него са практически всички национали на Италия, този отбор е абсолютен хегемон във футбола в страната по онова време. Трагедията е огромна, а и днес на дербитата фенове на Юве си позволяват да правят жестове, имитирайки самолетни крила. Ясен намек – никакво съчувствие, а дори иронизиране на жертвите.

В средата на 60-те Торо за първи път надига глава след трагедията, воден от най-големия артист на терена в италианския футбол – Джиджи Мерони. Когато ФИАТ опитва да го привлече за луди пари в Юве, градът излиза на улиците в протест, а служителите на компанията – повечето фенове именно на далеч по-популярния тогава отбор, заплашват със стачка. Ето такива са отношенията в този град, когато темата е футбол.

Та, на историята, към която ви въведохме с тези – дано не са ви се сторили излишно дълги, слова.

Федерико Гати е бранител на Ювентус, а от година насам и национал на Италия. Неговата кариера е изключително любопитна. На 25 години е, не е заблестял като тийнейджър, а проби в големия футбол едва през лятото на 2021-ра. Тоест – дори шест месеца по-късно.

До онзи момент, в който Юве го взе от Фрозиноне, Гати работеше по строежи, за да изкарва допълнителни пари. Защото заплатите в Серия С, където изкара шест сезона, не са никак високи. Понякога му се налага да става в 6 ч за работа, а следобед – душ, тренировка с отбора, пак душ и – в леглото. Защото на другия ден графикът е същият.

Момчето е с манталитет, много далечен от тези на модерните звезди във футбола. Борил се е здраво за всичко, което е постигнал, а днес вече изпъква като един от новите герои на Ювентус. Защитата е крепост през този сезон, а Гати е в сърцето на това. Освен това вкарва и важни голове, особено този, донесъл 1:0 над шампиона Наполи преди две седмици.

Или пък – този на Торино в градското дерби (2:0) през октомври. Той пък е с особено значение, тепърва ще разберете защо.

Играе за Италия, харесван от Лучано Спалети, новия селекционер. Това е приказна история за човек, който на 22 години още не знаеше дали изобщо става за професионалния футбол. Тогава играеше за Про Патрия в трета лига, а на тези години талантливите играчи отдавна вече са придърпани от някой гранд. Но ето, че днес „бачкаторът от строежите“ и аматьор допреди съвсем скоро, е в елита.

Но защо този човек раздели града?

Първо, Федерико е от Риволи – градче до Торино, почти броено за предградие. От край време това е бастион на Торо, а семейството на Гати – „до последния човек“, както той се изразява, са фенове на „виненочервените“. Не изключва себе си, и той е израснал с плакатите на отбора на Торо по стените на стаята. Запален фен, ходи на мачове дори, докато играе по долните дивизии. Когато не е на работа в строителството, разбира се.

През 2021-ва играе за Фрозиноне, но вече е ниво Серия В и се заговаря за интерес от елитни отбори. През януари 2022-ра се прибира в Торино една вечер и отива в дома на дядо си Доменико – най-големият фен на „граната“ в семейството. Съобщава му – ще играе за Торо, което е мечтата на цялата фамилия. Дядото се просълзява, поне така гласи легендата, разказвана след това от медиите в Италия.

Ден по-късно внукът му подписва с… Ювентус. Хората от гранда са по-бързи, преговарят с клуба му Фрозиноне светкавично, с едно телефонно обаждане се разбират със защитника, който все така чака договор от Торо, който уж е въпрос на формалност след устната уговорка.

Дядо Доменико едва не изпуска вестник „Тутоспорт“ (торинско издание), когато прочита на първа страница гневното изказване на треньора на Торо Иван Юрич:

„Когато сме се разбрали с ръководството за някой играч, когото искам, трябва да действаме бързо. Ужасно съм разочарован, но сме прецакани. Гати е играч на Ювентус и нищо не можем да направим“.

И така започва историята на антагонизъм в собствения му роден град, за Федерико. Той брани с достойнство и мъжки цветовете на Юве – феновете го обичат безрезервно, защото при него няма мрънкане, болежки и фасони.

Играе, както повелява историята на кариерата му – знае, че е късметлия да стигне до това ниво, борил се е здраво за шанса си и не иска да го изпусне. Тоест – Гати е новият Торичели, който навремето, в един отбор пълен със супериграчи като Баджо, беше големият любимец на ювентинци.

Именно така го бе кръстил самият Баджо тогава – Тухлар, Строител. Този, който минава през стени за отбора, готов е да върши всичката черна работа. Сега това е Гати.

Но дербитата… кошмар. „Дори дядо ти не ти вдига телефона“, пишеше на един плакат на първия мач Торо – Юве, в който игра бранителят. На друг пък ликът му просто бе сложен в центъра на мишена.

Феновете на Торо се разхождат из града в тениски, на които има слова като:

„Какво мислим за Гати, ли? Кучи син и обикновен предател!“.

Самият играч е спокоен, въпреки че едва ли му е лесно. Наскоро едно издание в Италия писа, че не са го пуснали да обядва в ресторанта в Риволи, на стотина метра от родния му дом. А собственикът е семеен приятел, близък с баща му и дядо му. Едва ли е вярно, но кой знае? Случило се е – ако се е случило – след дербито през октомври, в което Гати вкара първия гол, а Юве би с 2:0. Това не помогна по никакъв начин за по-голямата му популярност сред феновете на отбора, който сам е подкрепял като дете.

„Не съм предполагал, че тази ненавист ще стигне такива размери – каза Гати след първото си дерби. – Ясно е, че никога няма да мога да променя това. Играя за Ювентус, въпреки че подкрепях Торино, а това не е допустимо в този град. Не се сърдя на тифозите, знам какво е да се чувстват предадени. Но аз нямах право да изпусна шанса, който ми бе даден след трудностите, с които се преборих дотук в кариерата и живота ми. Ще се преборя и с това.“

Сигурни сме. Човек, който е постигал всичко в живота и кариерата с битка, няма да се остави на това предизвикателство.

Динко Гоцев, corner.dir.bg

Снимка: БГНЕС