Юве винаги взима резултат. Независимо от всичко. Срещу Болоня Старата госпожа навакса два гола пасив за крайното 2:2, отбора още няма загуба за сезона в първенството. Звучи отлично, нали? Но всъщност картината е доста по-сива. Това е трето поредно равенство и 9-о от началото на сезона в 15 кръга. Усещането за феновете не е позитивно.

Независимо дали създават впечатлението, че са "живи", както след двата гола, които вкараха на Болоня, или "мъртви", както след гола на Ребич в 93-ата минута в Лече, Юве винаги е там по средата, в анонимна безпътица, която означава шесто място в класирането, на поне 7 точки от лидера и изоставащ от надпреварата за местата в Шампионската лига, която е по-сложна, отколкото някой можеше да предвиди през лятото след пазар на стойност над 200 милиона.

Защото проблемът с равенствата, във футбола с три точки, в крайна сметка е точно такъв: те винаги създават впечатление, че си в играта, но когато се съберат твърде много (за бианконерите те са 11 от общо 20 мача през сезона, над 50%), се озоваваш в блатото на посредствеността. Почти в средата на шампионата Юве на Тиаго Мота има 9 точки по-малко от миналогодишния отбор на Алегри, който след победата с 1:0 над Наполи, с гол на Гати, с почти идентичен резултат от отбелязани и допуснати голове (23:9 преди 365 дни, 23:10 днес) преследваше Интер и беше на 2 точки от първото място. Тази формация по-късно се разпадана след поражението в директния сблъсък с Интер в началото на втората половина на сезона. Днешната, от друга страна, все още не дава усещането, че може да обърне нещата в една или друга посока. Всъщност може би напоследък, след последните два хикса, чашата изглежда по-скоро наполовина празна, отколкото наполовина пълна.

юве алегри

Ако последният Ювентус на Алегри в първата част на шампионата създаваше усещането, че рано или късно голът някак си ще дойде (бианконерите завършват сезона с 16 гола, отбелязани от статични положения, от общо 54), то настоящият създава точно обратното впечатление. Ако Юве отпреди 365 дни беше спечелил 10 точки в четири мача в директните сблъсъци (срещу Наполи, Милан, Интер и Лацио), то този е спечелил само една в пет (срещу бианкочелестите). Онзи Юве държеше по-малко топката и правеше по-малко пасове, но пък риташе повече от сегашния, който е осми в Серия А по общ брой удари (188 в 15 мача) и девети по удари към вратата (54 за 1350 минути).

Вероятно обаче не би било благородно да сравняваме представянето в тези първи 15 мача на треньор, който дебютира на пейката на бианконерите, с това на човек, който е в третия си сезон. Ето защо, ако се върнем към първия сезон от втория цикъл на Макс в Ювентус, Тиаго Мота може да се усмихне малко: че Юве имаше 3 точки по-малко (24, с вече 5 поражения на сметката си) и изоставаще повече от четвъртия (-7), но, беше започнал да преобръща нещата, тъй като беше стигнал до трета победа в четири мача. И ако онзи Юве беше обременен от хендикап на старта с две точки в четири мача, то този изглежда се радва на летящ старт (от септември досега има само четири победи в 13 кръга).