Два изстрела в тъмното. Две светкавици в скуката. Или „времевият шок“, както би казал Спалети, който може да изстреля „Ювентус“ в ново измерение, може би най-накрая извън кризата, която бележеше началото на сезона. Първият гол на Керим Алайбегович в Серия А и великолепен удар на Жереми Бога донесоха на „бианконерите“ изключително важна победа с 2:0 в големия мач срещу „Наполи“, който, от друга страна, остава дълбоко затънал в пясъчните дюни, обгърнали го през първите 10 кръга от първенството.

Спалети отговори на „Комо“ и „Милан“, основните съперници за четвъртото място, и остана на шест точки от отбора на Фабрегас, докато Алегри, въпреки оправданието с 9-те липсващи играчи, се срина до 9 от топ 4, но, най-вече, до обезсърчаващите 14 точки от лидера „Лацио“. Треньорът на Ювентус, от друга страна, така за известно време отблъсква сянката на Антонио Конте от своята скамейка, а отборът му си връща публиката на „Алианц“, която започна мача с протести и остана в мълчание до гола на босненеца. 

В дербито на отсъстващите – 7 за „Ювентус“ (Йълдъз, Тюрам, Локатели, Грабара, Челик, Консейсао, Нико Гонзалес) и цели 9 за „Наполи“ (очакваните Лоботка, Алисон Сантос, Бадиашиле, Буонджорно, Фавазули, Нерес и Спинацола, към които се прибавят изпадналият в последната минута с температура Хойлунд и Милинкович-Савич, извън игра поради мускулна умора), място за играчи, които не са били титуляри от векове: почти девет месеца за Кабал от „Ювентус“ (последният път в мача „Юве“ – „Лацио“ на 8 февруари), дори тринадесет (без да се брои преотстъпването му в „Торино“) за Марианучи от „Наполи“, който преди днес беше играл като титуляр за „Адзурите“ само на 28 септември 2025 г. на „Сан Сиро“ срещу „Милан“.

„Ако правим винаги едно и също, ще постигнем това, което винаги сме постигали“, беше казал Спалети в навечерието на мача, а неговата рецепта за промяна, след 3-дневен лагер, е отборът да излезе в схема 4-3-2-1 (спасителната мрежа на италианските треньори в криза с резултатите), с 3 промени спрямо загубата в Генуа: колумбиецът вместо Камбиазо, Коопмейнерс вместо Сар и Волтемаде вместо Гати. Четири промени за Алегри (който е на трибуната, защото е наказан), всичките наложителни след четирите гола вкарани на Монца: освен тази в центъра на отбраната, отново на вратата е Мерет, Де Бройне е в ролята на плеймейкър, а Лука е като централен нападател в потвърдената схема 4-3-3 с Политано и Ланг от двете му страни. 

„Трябва да имаме търпение, но не и прекалено много“, предупреди спортният директор Мана бившия играч на Удинезе преди началото на мача. На номер 20 от „адзурите“ му отне 8 минути, за да се опита да му отговори, но Викарио се справи отлично, като отрази с великолепна намеса неговия удар с глава след центриране на Политано. Темпото като цяло беше много ниско, „Наполи“ започна по-добре, и защото „Юве“ изглеждаше обзет от страх, а атмосферата на протест сред феновете на „бианконерите“ също не помага. След транспаранта, издигнат извън стадиона („129 години слава, нашата фланелка е история. Върнете ни нашият Ювентус“, гласи посланието на ултрасите към ръководството), „Курва Суд“ веднага призовава отбора да покаже характер, след което настъпва тишина.

Юве и Наполи, обаче, са два отбора в криза и не правят нищо, за да го скрият: много грешки в прецизността при пасовете, малко кураж при стрелбата към вратата и при опитите за преодоляване на противника, с изключение на Алайбегович и Политано. Двамата плеймейкъри, Дъглас Луис и Де Бройне, проявяват малко изобретателност; „адзурите“ държат повече топката, а „бианконерите“ се опитват предимно да контраатакуват, разчитайки ту на Волтемаде, ту на Коло Муани, който обаче, както през целия този начален етап на сезона, в крайна сметка греши при всеки избор. И така, най-добрата възможност за отбора на Спалети се появява, както често се случва в това първенство, след корнер: в 28-ата минута, когато Кабал коригира с рамото траекторията към близката греда и стреля в противоположния ъгъл, но в гредата. В продължението на атаката, домакините претендират за дузпа срещу Кабал, но рефера Соца не отсъжда нищо. 

Второто полувреме започна със същия звуков фон (от феновете) като първото, но с цели три нови лица: Алегри пуска Рахмани и Гилмор на мястото на Ди Лоренцо и Де Бройне, като Марианучи се премества на десния фланг, а Спалети преминава към защита с 5 играчи с влизането на Гати на мястото на Макени, който изпитва дискомфорт в аддуктора. „Юве“ изглеждаше малко по-жизнен, но и от двете страни продължават огромните затруднения в изграждането на атаките и завършването им. В 60-ата минута Спалети прави смяна, пускайки Жегрова на мястото на силно освирквания Коло Муани, Алегри отговаря с Вергара вместо Политано, но първият ход се оказва печеливш. 20 минути преди края косовара преодолява Оливера отдясно и подава в средата към Алайбегович, който напредва до наказателното необезпокояван и с левия крак праща снаряд, който целуна гредата вдясно от Мерет и се вряза в мрежата. Една мълния, която възнаграждава най-добрия на терена от Юве и която, както вече беше споменато, може да се окаже повратната точка на сезона. „Курва Суд“ отново започва да пее с ентусиазъм, а Наполи вече не се вижда, и то и защото вторият жълт картон, получен от Марианучи (в 75-ата минута), пречи на всякаква възможна реакция. Така Бога, който влезе именно на мястото на Алайбегович, слага край на мача 3 минути преди края с прекрасен удар в далечния ъгъл с десния крак. Гол, който изглежда като близнак на първия. „Юве“ все още не е излязъл от кризата, но със сигурност сега може да гледа с малко повече увереност към бъдещето. Нещо, което обаче не могат да направят в Кастел Волтурно: мачовете като гост срещу „Порто“ и срещу „Лацио“ на стадион „Марадона“ рискуват да се окажат окончателна присъда за сезона.