Двете тренировки през уикенда ще дадат своя отговор, но междувременно Душан Влахович ясно и убедително показва, че иска да играе. 128-те дни извън титулярния състав на Ювентус бяха прекалено много, а залогът за Старата госпожа в този финал на сезона е прекалено голям. Не, в този случай централното поле не е преговорите за подновяване на договора – които също ще отнемат време през този април – а само теренът. Там където Душан не е излизал като титуляр от 29 ноември миналата година, а след това го запечата в съзнанието си като единствена цел през последните четири месеца, които сега го върнаха в редиците на Лучано Спалети. От тази гледна точка 11-те минути – плюс добавеното време – изиграни в последния кръг от първенството срещу Сасуоло бяха само малка хапка от това, което сръбският нападател си представя. 

Не, Влахович не копнее „само“ да се върне в титулярния състав на Ювентус, а има всички намерения да вземе Старата госпожа под ръка и да я поведе към цел, която е толкова решаваща за близкото бъдеще на клуба, колкото и трудна за постигане поради конкуренцията, която плаши с талант и постоянство. Разбира се, по-хладнокръвните съветници биха посъветвали Душан да върви стъпка по стъпка и да мисли преди всичко за постепенното достигане на най-добрата си форма, но сърбинът гори с пламък в гърдите си и гледа отвъд мача след Великден срещу Дженоа, който представлява само първата стъпка от финалния спринт, в който Влахович иска да бъде решаващата фигура. В сравнение с 15 от съотборниците си, номер 9 на бианконерите имаше възможност да си почине по време на паузата за националните отбори и да работи спокойно заедно със Спалети, останалите, които не бяха повикани, и някои членове на Next Gen.

Това не е подробност: след овациите при завръщането си на „Алианц Стадиум“, Душан се приближава към „бис“ пред своята публика след две седмици, в които е мислил само за бианконерите, като е насочил поглед към рособлу от Генуа. Сега прави всичко възможно, за да покаже, че е готов да извлече полза от работата през последните четири месеца. Треньорът вероятно ще вземе решение в последния момент – както обикновено – и за да оцени състоянието на всички нападатели, но експериментите с Кенан Йълдъз или Жереми Бога като „фалшиви деветки“ убедиха само в няколко случаи и предимно по време на мача, докато двата гола от дузпи за Канада на Джонатан Дейвид не изглежда да може да обърне неотдавнашното понижение на бившия играч на Лил в ролята на резерва. Конкуренцията е отворена, идеята за Влахович набира скорост. 

Всяко постижение си заслужава лице на корицата и Влахович иска да бъде точно той – не от суета, а заради всеотдайността към екипа, която винаги е демонстрирал, заради онези фенове, които от време на време го подкачаха, стигайки дори до освирквания, но също така го възхваляваха като цар и го очакваха с надежда по време на контузията, за да го посрещнат с бурни овации. Всъщност, следователно, сърбинът е готов да хвърли ръкавицата на Анастасиос Дувикас от Комо и Дониел Мален. Голаджията на очарователния оркестър на Сеск Фабрегас и сензационното зимно попълнение на Джанпиеро Гасперини: би било прекрасно, както за него, така и за Ювентус, да се осъществи обратът за място в Шампионската лига, но е необходимо да се превърнат мечтите в реалност.