Условното наклонение се превърна в изявително, хипотетичният разговор се превърна в реалност. С една дума, първият проект за възраждането на Адзурите пропадна. Наред е следващият. След като вариантът с Андреа Пирло беше отхвърлен, Паоло Малдини и Леонардо подадоха оставка. Не можеше да бъде иначе, след като техният кандидат беше „отстранен“. В този момент остават само няколко имена за изключително важната роля на спортен директор. Едното е Клаудио Раниери. Другото, което засега води в надпреварата, е Джорджо Киелини. Селекционерът ще дойде вследствие на това.

Хора от футболния свят, които имат всичко необходимо, за да помогнат на националния отбор на Италия да се възстанови и да върнат достойнството на едно движение, което отдавна е в хаос. Името на Киелини се споменава отдавна, още откакто се заговори за човек с опит на терена, който да подпомага президента. След това Джовани Малаго веднага заложи на Малдини – избор, който е безспорен, тъй като става дума за една от легендите на италианския футбол. След оставката на Малдини беше неизбежно да се върне в игра другото силно име – това на капитана на Италия, шампион на Европа, и с Ювентус. 

Киелини преживява тези часове с основателно безпокойство, защото бъдещето му е под въпрос. Все още не е бил официално въвлечен в преговори, но знае, че името му фигурира в списъка и на днешния Федерален съвет може да се случи нещо. Започна да учи мениджмънт, докато все още играеше, завърши икономика и придоби магистърска степен. Юве знаеше, че има „мислещ“ играч, един от онези, които един ден преминават от другата страна на бюрото. Новият Ювентус му даде „спортна“ роля, която не беше точно това, за което Киелини мечтаеше – поне не веднага. До такава степен, че след една година в „черно-белите“ дойде Джовани Карневали и така бившият играч на националния отбор получи нова длъжност, освен че стана федерален съветник за Серия А.

„Исках да уточня, че съм доволен от ролята си в Юве и искам да продължа да подкрепям Карневали както сега, така и в бъдеще“. Това заяви Джорджо Киелини, главен директор по клубните въпроси на Ювентус, по повод спекулациите за назначаването му за технически директор на националния отбор.

Киелини има всичко необходимо, за да заема ролята на технически директор. Има визия, има ясна представа за това накъде върви италианският футбол и как да го изправи на крака. Поддържа отлични отношения с всички: Киелини като играч беше един от най-твърдите и безмилостни защитници, които се помнят, но и най-спортният – винаги с усмивка към противника, фаул (в рамките на играта) и след това ръкостискане. Има личността да се налага в съблекалнята, както по времето в Юве когато в най-трудния момент с Маурицио Сари поиска думата, обяснявайки, че отношенията между треньора и отбора трябва да се основават на нови принципи. Той е прагматик, по-„гъвкав“ от Малдини. И, което не е по-малко важно, има доста ясна представа за футбола.

За него Малдини и Леонардо бяха идеалната двойка и той би приел всеки селекционер, предложен от тях, дори и да не беше съгласен с избора. Ако изборът беше негов, перспективата щеше да е различна: силно име, а не млад треньор, в когото да се инвестира. Кандидатите остават двама и за Киелини те са двамата треньори, с които е спечелил най-много (освен Макс Алегри, разбира се). Това са Антонио Конте и Роберто Манчини. С Конте започна всичко в Юве през 2011 г. – началото на тригодишен цикъл, продължен след това с Алегри, Сари и Пирло. Силна връзка, не само професионална, и съгласие по отношение на подхода към мача и концентрацията. През 2018 г. дойде Манчини: с него на пейката Киелини стана капитан след оттеглянето на Джиджи Буфон и символ на националния отбор, станал европейски шампион на „Уембли“ през 2021 г. – отборът на „пасташута“, който играеше футбол, основан на владеене на топката, атака и красиви комбинации.