Волтемаде, мустаците и завърщането на модата от 80-те!

Мустаци като от албум. На груповата снимка се появи германецът Ник Волтемаде. Да, разбира се, лозунгът е очевиден: това е нападател с мустаци. Независимо от головете, които ще отбележи с „Ювентус“, той е такъв заради ретро мустаците си, които вече са придобили значителна популярност. Както той, така и преди него: цяла галерия от мустаци от всякакъв вид, които бележат историята на футбола. Ето и някои от най-популярните случаи.

Казва се Рикардо Мангас, той е португалец, на 26 години, играе в отбраната и има солиден опит в няколко европейски първенства. „Монца“ го взе под наем от „Спортинг“ (Лисабон). Но автобиографията му е обогатена с впечатляващи мустачки в стил 80-те години. Един ретро елемент, който го прави специален. За да не липсва нищо, той има и прическа „киче“, макар и къдрава.

Франко Каузио, наричан „Баронът“ заради елегантността, която демонстрираше както на терена – с дрибълг, центрирания и асистенции, което го превърна в най-доброто дясно крило на 70-те години – така и извън него, с изключително скъпи костюми. Мустаците му – класически, гъсти, много разпространени по онова време – му придаваха допълнителен нюанс на благородство.

Колумбийският вратар Рене Игита, който играеше през 80-те и 90-те години, е известен както със способността си да прави аплодирани спасявания – „Ударът на скорпиона“ е негово дело – така и с опасното си приятелство с Пабло Ескобар, краля на наркотрафика. Малките му мустачки бяха доказателство за неговия палав характер.

Започна да си ги оставя да растат и се привърза към тях. И повече не ги подстригваше. Сандро Мацола, известен на всички през 70-те години като „Мустака“. Това му придаваше авторитет в съблекалнята на „Интер“. Решителен характер, като на истински капитан. Така го наричаха и противниците, когато искаха да подчертаят склонността му към властта.

Една неделя вечер, в предаването „Novantesimo minuto“ по телевизия РАИ, един репортер с комедийни амбиции, повтаряйки един скеч от „Drive In“, каза, че Иън Ръш имал мустаци като на ястреб. Публиката избухна в бурен смях. Уелсецът беше неуморим голмайстор с екипа на Ливърпул, но по време на престоя си в Италия – с Ювентус – се провали. И не заради мустаците като на ястреб.

Пол Брайтнер, футболистът - маоист. Учеше Маркс, позираше за снимки с плакат на Мао Дзедун зад гърба си и с „Червената книжка“ в ръка, а неговият идол беше Че Гевара. Той каза: „Казваха, че съм бил революционер и бунтовник, но това не е вярно. Бях просто един младеж, който търсеше пътя си, за да стане мъж“. С мустаци, разбира се.

Сцената е известна: съблекалнята на „Интер“, началото на 80-те години. Джампиеро Марини се обръща към 17-годишен младеж, който изглежда много по-зрял от възрастта си. „С тези мустачки приличаш на чичо ми“. Така се ражда легендата за Джузепе Бергоми - който и до днес носи прякора „Чичото“. Скоро след това Бергоми става световен шампион.

Роберто Ривелино, наричан „Атомният удар“ заради силата, с която изпълняваше свободните удари – неговата специалност. Той беше партньор на Пеле в бразилския отбор на петте „10-ки“ – той, „О Рей“, Жаирзиньо и Жерсон – който през 1970 г. спечели Световната купа в Мексико. Ривелино, един от „фантастичната петорка“, беше и единственият с мустаци.

През 80-те години, с бързите си пробиви – той беше отличен играч в контраатака – полякът Збигнев Бониек озаряваше вечерите на Ювентус по време на турнирите за купата. Именно поради това, когато Джани Анели го представи на своя приятел Хенри Кисинджър, американският държавен секретар го кръсти „Красавецът на нощта“. Кой знае какъв прякор би се родил, ако „Адвоката“ се беше съсредоточил върху гъстите, червеникави мустаци на Зиби.