Румениге си призна: С Хьонес спяхме в едно легло

Довечера Байерн посреща Атлетико Мадрид в мач без грам значение за крайното класиране в група D на Шампионската лига. И затова в баварския лагер продължават да се вълнуват повече от избора на стария нов президент Ули Хьонес (64 г.), който излежа присъда за укриване на данъци и поднови дългогодишната си работа с генералния директор Карл-Хайнц Румениге (61 г.). Неофициално се говори, че двамата не са в особено добри отношения, но Кале е повече от категоричен, че двамата ще продължават да работят за благото на Байерн.

- Хер Румениге, става ли Байерн по-симпатичен, когато губи?
- Добър въпрос. Секретарката ми току-що донесе мейл от фен, който твърди, че не е толкова лошо, че сме загубили от Ростов и Борусия Дортмунд и вече не сме първи в Бундеслигата. И аз й казах: "Пратете му поздрави, но в загубите не намирам нищо позитивно."

- Защо не?
- Разбирам какво е имал предвид човекът. Но ние будим емоции като всеки друг клуб в Германия и не се нуждаем от загуби, за да бъдем по-обичани. За нас е също толкова ценно и че половината футболни фенове в Германия пият по чаша шампанско винаги когато загубим. Това е нещото, към което се стремим - искаме да поляризираме. Ние сме Байерн и съвсем целенасочено разсъждаваме по съвсем различен начин. Искаме да сме различни и във футбола, и в политиката. И това го казвам като небаварец.

- Не гледате на себе си като на баварец?
- По рождение съм от Вестфалия. Живея в Мюнхен от 42 г. и няма как да не мисля малко по баварски. Но съвсем целенасочено не пропускам и първите 18 г., в които живеех в Липщад. Те бяха много важни за мен.

- С какво се отличава един вестфалец?
- При нас вали много, а хората са много рационални. Освен това са и много честни и амбициозни. Затова и с Ули Хьонес винаги сме били толкова добро дуо - аз рационалният и той със силата и емоционалността си.

- Нямаше ли да ви радва, ако феновете ви смятаха за сърцето на Байерн?
- Смятам, че феновете на Байерн ме уважават много. Но Ули е този, който отговаря като никой друг на клубното мото Mia san mia (б.р., Ние сме си ние). Той се е грижел за този семеен дух. Той е духът на това семейство, затова и толкова френетично му се радваха, когато го преизбираха.

- С Ули даже сте споделяли двойно легло като футболисти, поне така е говори.
- Да, това е вярно. Спомням си как по време на лагери в петъчните вечери аз гледах филми, а Ули все прелистваше страници и си пишеше нещо. Веднъж го питах какво прави и ми каза: "Подписвам се на книгата за Мондиал 1974. За всеки подпис ми дават по 1 марка." За една вечер се беше подписал 2000 пъти. Тогава това бяха много пари. Ули винаги си е бил отличен бизнесмен. По-късно Байерн имаше огромна полза от това.

- Защо е толкова важно за него да е отново президент?
- Смятам, че е толкова важно, за да не завърши всичко, което е направил, с една голяма грешка (б.р., престоят му в затвора). Никога няма да забравя как той се върна в клуба на 2 януари 2015 г. По принцип при нас работата след Нова година започва на 7 януари, но заради промяната на режима му в по-лек Ули трябваше да започне работа на 2 януари. И аз прекъснах ваканцията си, за да го поздравя. До края на живота си няма да забравя първия път, в който го погледнах тогава. Ули беше блед, отслабнал, а очите му бяха като топчета. Винаги е обичал живота и се уплаших, когато го видях така пред мен.

- А сега как е?
- Сега вече си е съвсем като преди (смее се).

- Имало ли е моменти, когато Байерн ви е докарвал до сълзи?
- Имало е загуби, които съм преодолявал с времето. Като например финалът в Шампионската лига, който загубихме в продължението през 1999 г. Или финалът у дома през 2012 г. Тогава светът ни потъна. Имайте предвид, че като играч загубих два финала на световни първенства (1982 и 1986 г.). Но точно тези загуби ме научиха да се поставям на местата на играчите сега. Понякога трябва да ги критикуваш, а друг път да им помагаш. За да уцелиш правилния тон ти трябва опит. Казвам го, защото генерацията сега може и да е друга, но момчетата разсъждават точно както преди 30 г.

- Наистина ли? Сега играчите са собствени марки с милиони последователи във Фейсбук и Туитър.
- Да, животът се промени драстично. Футболът стана толкова важен, че може да се главозамаеш. Но в крайна сметка футболистът, колкото и голяма марка да е, остава само една част от отбора.

- По-хубаво ли беше да си футболист едно време, когато нямаше насочен към вас телефон на всеки ъгъл?
- Много съм далеч от това да кажа, че животът тогава е бил по-хубав, а сега е по-лош. Беше различно. Това, което е еднакво, е футболът. С удоволствие бих играл и сега.  Няма по-хубаво нещо от това да риташ пред 70 хил. зрители.

- Сънувате ли подобни неща?
- Не, вече не сънувам толкова много. И малко съжалявам.

- В Байерн правите шпагат между клубните корени, от една страна, и интернационализирането, от друга. По-лесно ли е това в компанията на Хьонес?
- Защо да е по-лесно? Замислете се, че именно Ули даде най-важния импулс по отношение на интернационализирането на Байерн през 2013 г. Идеята беше негова и беше без алтернатива. И затова сега трупаме голяма част от оборота си в чужбина. Без това нямаше да имаме шанс за конкуренция с най-големите.

- Много от феновете обаче са загрижени заради отдръпването ви от Бундеслигата.
- Какво отдръпване? Просто през лятото сме на 2-седмично турне в чужбина. Тази година бяхме в Америка, догодина най-вероятно ще бъдем в Азия. През зимата пък ще бъдем за седмица в Близкия изток (Катар) на подготовка. В останалите 49 седмици сме си на базата на "Зебенер щрасе". Но положението е такова, че трябва да представяме Байерн на света. Алтернатива нямаме! Трябва да гледаме и към родината, но не можем да залагаме само на немския пазар. Това не е възможно.

- Замисляли ли сте се какво ще бъде отношението ви към наследниците ви в ръководството на Байерн?
- Изясняването на този въпрос в следващите години е една от най-важните задачи пред мен и Ули. В Байерн имаме нещо, което го няма никъде другаде. От десетилетия клубът се управлява от негови бивши играчи. От Бекенбауер, Хьонес и от мен. Това е нещо, което феновете много ценят. Затова сега трябва да намерим точния човек.

- Филип Лам вече е застанал на старта.
- Имаме доверие в него. Той е много добър вариант. Той е нашият капитан и се превърна в повече от футболист.

- Какво ще кажете за Пеп Гуардиола? Поддържате ли контакт?
- Да, обаждам му се, когато имам възможност. Добре му е в Манчестър Сити.

- Липсва ли ви?
- Периодът на Пеп в Байерн беше много успешен. Но сега разполагаме с Анчелоти и също сме щастливи. Той започна отлично с 8 поредни победи, след това последваха 3 ремита с по едно лошо полувреме. Изглежда, приехме нещата прекалено лежерно на принципа: Всъщност сме непобедими! Но никой не е непобедим.

- Но с Гуардиола изглеждахте непобедими. Означава ли това, че при Анчелоти всичко е прекалено лежерно?
- Отвън може да изглежда така. Но виждам какво става от понеделник до петък на тренировъчния терен. Там няма нищо лежерно.

- Какво остана след Пеп, който беше силно критикуван от някои медии?
- Пеп остави много в Байерн. Той култивира още повече стила ни след требъла при Юп Хайнкес. Тук трябва да кажа, че Байерн никога не е играл по-добре, отколкото при Гуардиола. Винаги сме имали успехи, но рядко е имало и красота. Всички бяха луди по нас заради него. Затова ще кажа, че това е неговото наследство.

Превод на вестник "7 дни спорт"