Днес Роберт Левандовски все по-често е споменаван наравно с Кристиано Роналдо и Лионел Меси, но допреди няколко години не беше така. Издигането на полския нападател се случи заради ненадминатия му професионализъм, който през 2020 г. го изкачи над двамата гиганти на съвременния футбол.

Ако срещнете Левандовски, ще ви направи впечатление, че той е доста обикновен - среден на ръст, нормално облечен, с нормално държание. Да си говориш с него е преди всичко много приятно, той говори меко и подбира думите си. Отговаря любезно, понякога даже леко банално. Не иска да обиди никого.

На терена обаче е друго. Откакто пристигна в Бундеслигата през 2010 г., той оставя головете да говорят вместо него. И дотук има 262 на сметката си.

Когато е на игрището, Лева просто се трансформира от човек в машина. Право всичко необходимо за успеха, но разбира се, в рамките на правилата. За над 600 професионални мача е бил гонен само два пъти, последния път през февруари 2013 г.

За да бъде максимално успешен, през годините той не спря да развива професионализма си и днес всичко в живота му се върти около неговата професия. Кондицията му продължава да бъде зашеметяваща.

"Когато погледнеш в съблекалнята, никой няма тяло като на Левандовски", беше признал миналата година президентът на Байерн Карл-Хайнц Румениге.

Съпругата на голмайстора Анна е бивша световна шампионка по карате, възпитаник на прочутата Академия за физическо възпитание във Варшава, а в момента и изтъкнат специалист по здравословно хранене.

Приносът ѝ за прогреса на Лева е значителен и той го признава: "Щастливец съм, че жена ми е специалист, знае какво трябва да ям и какви витамини да приемам".

Дяволът е в детайлите и грижата за тялото е довела Роберт до някои на пръв поглед странни, но изключително полезни навици. Например да яде десерта преди основното ястие.

Футболистът приема и съвети от терапевт по съня, който го инструктира да елиминира всякакво проникване на светлина в спалнята си.

"Дискутирахме даже в каква поза спя. Десничар съм, стрелям с десния крак и затова е по-добре за мен да спя на лявата си страна", обяснява Лева.

Мнозина футболисти обичат да си почиват с игра на PlayStation, но Левандовски вече не ползва конзолата и смята, че това също му е от помощ. Предпочита да чете книги, и по-точно биографии на велики спортисти:  "Майкъл Джордан, Тайгър Уудс или Юсейн Болт. Това са суперзвезди, станали определящи за своя спорт. Ще видя дали мога да науча нещо от тях".

Роберт Левандовски разчита на професионална помощ и в приготовленията си преди мач - отново с цел избистряне на най-дребните детайли. Други футболисти спазват определени ритуали от суеверие, полякът следва стриктно дадени стъпки, но просто защото това го прави по-добър.

"Всичко, което правим преди мач играе важна роля. Така мозъкът е подготвен за голямото предстоящо събитие", обяснява играчът. 

Където и да е играл досега, Роберт е бил любимец на кондиционния треньор, затова и възрастта му от 32 г. не му пречи. "Сякаш съм на 29 и дори по-млад. Бих искал да запазя нивото си още 5-6-7 години", каза нападателят миналия сезон. Истина е, че с възрастта той сякаш става по-добър и претърпя огромен прогрес, след като навърши 30.

2020-а беше неговата година: по време на спечеления с Байерн Мюнхен требъл никой не вкарваше по-често от него. Този сезон наказателната му акция продължава с 13 гола за 11 кръга в Бундеслигата. Вече стана играч на годината в Германия, футболист на годината в Бундеслигата, нападател на годината и футболист на годината в Европа. 

Предстоят му още индивидуални трофеи съвсем скоро - по всяка вероятност ще стане №1 на ФИФА, както и №1 на Полша за девети път. Ако не беше озадачаващото решение за отменянето на "Златната топка", щеше да вземе и нея. Със сигурност я заслужава.

Преди време се бяха натрупали спекулации, че той може да смени отбора и да отиде например в Реал Мадрид - но явно в някакъв момент от кариерата си Левандовски е осъзнал, че няма нужда да напуска Бавария и успехите ще дойдат при него. Разбира се, с цената на неуморна работа.

Като младок, на поляка не му липсва талант, но е твърде кльощав. "Треньорът на юношите до 15 години ми каза честно: "Съжалявам, но си прекалено слабичък, за да играеш в националния отбор".

На 17 Лева е освободен от местния гранд Легия Варшава и това го кара да преосмисли подхода си. "Започнах да работя повече в залата за тежести и да изграждам мускулите си, а това помогна много".

Завръщането му във футбола се случва в скромния третодивизионен Зниш Прушков, където Левандовски става голмайстор и изкачва тима едно ниво нагоре, за да завърши начело при реализаторите и във втора дивизия.

После се премества в Лех Познан и вече стига до голмайсторския приз в полския елит. Но помнещите го оттогава трудно вярват на очите си, когато видят в какво се е превърнал Левандовски днес - защото тогава той със сигурност не прави подобни чудеса на терена.

Вместо да е някакъв невиждан талант, Лева методично и постепенно научава всичко за футбола и се изгражда до нападател от световна класа.

"Той се разви до това ниво, но като пристигна не играеше така от самото начало", разказва Юрген Клоп, който го тренираше в Борусия Дортмунд. "Разликата между онзи играч и играча днес е невероятна".

В Дортмунд Клоп води двучасов разговор с Лева, в който обсъжда играта му и наред всичко друго, даже езика на тялото му по време на мачове.

"Знаех, че трябва да се променя, за да стана по-добър. Юрген Клоп ме направи топ футболист", убеден е Левандовски. От 2014-а Пеп Гуардиола обира плодовете на тази дългогодишна работа, когато Лева се присъединява към Байерн.

"Той е един от най-големите професионалисти, с които съм работил", признава Гуардиола и посоча начина на живот на нападателя като основна причина за головете му.

"Той яде, спи и тренира в максимална полза на футбола. Никога не е контузен, благодарение на вниманието, което отделя на правилното хранене и подготовката преди мач".

Между 2010 и 2020 Левандовски е успявал да изиграе поне 31 от 34 мача в Бундеслигата всеки сезон. Никой друг няма такова постижение за този период от време, включително и сред вратарите.

Дори в злополучния период на Нико Ковач начело на Байерн, развитието на Левандовски продължи и голмайсторът започна по-често да се връща към халфовата линия и да участва в играта от по-задна позиция. 

"Не искам да съм нападател, който 90 минути чака топката в наказателното поле. Искам да съм част от отбора и част от мача", отсича той.

Откакто Ханзи Флик води Байерн се наблюдава ясна закономерност: колкото повече Байерн владее топката, толкова по-опасен е Левандовски.

"Като нападател трябва да проявяваш всички качества и винаги да си психически подготвен. Не ми харесва в дълги периоди да трябва да чакам топката, никой не харесва това. Но трябва да останеш концентриран и да си готов, когато топката най-сетне дойде. Изключително важно е", коментира той.

Полякът вече има 262 гола в 305 мача във водещата германска дивизия и само Герд Мюлер (365) и Клаус Фишер (268) са пред него. В Шампионската лига Лева вече се изравни с Раул със 71 гола и изостава само от Кристиано Роналдо (134) и Лео Меси (118).

"Той е малко като мен, но 10 пъти по-добър", изстрелва Мирослав Клозе, добре познатият германски голов терминатор, който остава най-резултатният футболист на световни първенства.

От такъв тип личности идват големите признания за поляка - от експерти, наблюдавали внимателно прогреса му и осъзнаващи колко дълъг път е извървял.

Именно това е най-характерно за Левандовски: той е олицетворение на съвършенството в съвременния футбол, както и нормален човек извън терена. Никога няма да бъде най-популярният футболист на света, но това не му пречи да е най-добрият, поне за изминалата година. А може би и за следващите няколко.


Материал на Webcafe.bg