Няма край на робството! Хегемонът Байерн е недосегаем

Това положение вече не се издържа и така повече не може да продължава. Под това мото стартира новото издание на Бундеслигата, а мишената за сваляне с цената на всички средства е Байерн Мюнхен. Десет поредни шампионски титли все още не са доживотна присъда без право на помилване, но са и доста сериозен затворнически срок за всички останали. И най-вече за основните претенденти, които и през този сезон ще са Борусия Дортмунд и РБ Лайпциг. Във всяко друго първенство на планетата те щяха да бъдат с реалистични шансове за титлата, но в немското са обречени. И отново ще търсят пътищата към прекъсването на „червеното робство“. Системата всички срещу Колоса поне засега не носи резултат, защото Байерн си остава все така недосегаем. Всички искат да се появи Борусия Мьонхенгладбах, както това се случи преди 46 години, и в снимката със Салатиерата да не се вижда нищо червено.

Но има и прозорче в тъмницата, защото специалистите в Германия откриват много пробойни в наглед непобедимата баварска машина. В Мюнхен някак игнорират шампионската битка в Германия за сметка на бленуваната от тях нова купа в ШЛ. Всичко е настроено на международна вълна, но Нагелсман поне засега не изглежда като най-подходящия треньор за баварците. Плюс това в селекцията някак отсъства онзи непоколебим дух на вяра в победата. И не на последно място – няма го Роберт Левандовски, който вкарваше по 40 гола на сезон. Но дори с тези особености на Байерн букмейкърите поставят 1,16 за опцията старият шампион да бъде и нов.

В Дортмунд и Лайпциг вечно кроят планове, които излизат накрая без кръчмар. Прилагат всевъзможни иновации при моделирането на състава и играта, но накрая се получава, че са клубове за огромни изходящи трансфери, а не за титла. И като че ли влизането в четворката си остава по-реалистичната цел за тях.

Тройката напред сякаш е ясна, но оттам нататък започва интересното, защото всеки си има лична кауза, за която е готов да се бори до последна капка кръв. Четвъртото място дава ползата от директно класиране в групи на ШЛ, а крайната победа в Лига Европа, както се видя през май, също носи реципрочна наслада. Айнтрахт Франкфурт си осигури това удоволствие с победата във втория по сила турнир на Стария континент. И това се прие като най-светлия лъч в новата история на немския футбол, защото го постигна отбор от средното ниво. Това ни върна към края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, когато немците доминираха в турнира за Купата на УЕФА.

В битката за заветното четвърто място замесените са цяла великолепна седморка. С такава надежда стартират в първенството Байер Леверкузен, Борусия М, Айнтрахт Фр, Унион, Фрайбург, Хофенхайм и Волфсбург. Всеки един от споменатите може да хвърли ръкавицата на константното трио на върха и да се задържи в златната четворка. Но си има и специфики, защото Унион и Фрайбург ще играят в Европа, а при техния сравнително ограничен потенциал това може да бъде свързано с фатални последици и да се озоват неочаквано в дъното. Айнтрахт през миналата кампания почти стана жертва точно на този феномен. Леверкузен, Гладбах и Айнтрахт притежават най-сериозен исторически потенциал, Унион излезе от сянката на съмнението, а Фрайбург е със статута на явление заради треньора си Кристиан Щрайх. В същото време Хофенхайм и Волфсбург, колкото и да минават през възходи и падения, винаги си остават константна величина.

Следващата група са претендентите за излаз в европейския клубен ефир. При толкова много квоти винаги се намира място за още един. През последната кампания сполуката дойде при някога славните козли от Кьолн. И точно това дава надежда на мнозина издухани флигорни, които тотално затънаха в посредственост. След като го направи Кьолн със седмото място през 2022-ра, защо да не погледнат в същата посока величия като Щутгарт, Херта Берлин и най-вече завърналите се триумфално в Бундеслигата Шалке 04 и Вердер Бремен? Но разликата с фарса и трагедията е като върха на бръснарско ножче. Затова много често кандидатите за слава са се превръщали в неочаквани грешници. Потенциалът на изброените четири тима плюс Кьолн е абсолютно неконсистентен. Точно при тях са най-възможни бързите треньорски смени.

И щом замириса на тиня, да се вгледаме и в обичайните заподозрени за пътуване до преизподнята. Втора Бундеслига наистина е като чистилището – може да се задържиш там за цял живот. Доказателството е Хамбургер ШФ. Затова никой не иска да тръгва с асансьора надолу. Най-жилави в тази битка са клубове като Майнц и Аугсбург. Дълги години поред те започват с клеймото пътници, но по време на кампанията успяват да опровергаят заплахата. Ролята на основен кандидат за губещ в този сезон е определена за Бохум, защото в Германия вторият сезон след влизането в елита се смята за фатално труден.

Но извън етажите в класирането Бундеслигата се превърна в уникален феномен. Това е голямото първенство с най-младите играчи и най-модерните треньори. Средната възраст на футболистите пада непрекъснато, а по всеобщото мнение Бундеслигата е люпилня на треньори, които са идеал за тактическа мисъл. Клоп, Тухел, Нагелсман и Рангник вече си завоюваха световна репутация, но по техните стъпки може да тръгне всеки момент някой нов гений. Всичките тези компоненти през сезон 2022/23 ще направят първенството на Федералната Република едно от най-гледаемите в света. И независимо, че Байерн отново ще стане шампион, драмата и съспенсът са неизбежни.

Жаклин Михайлов, "Тема спорт"
* заглавието е на Gol.bg