Америка е велика страна, защото преди всяка битка се надъхва от спомена на двете си най-големи поражения – битката за Аламо и нападението върху Пърл Харбър. Споменът от „Камп Ноу“ от четвърт век е вдъхновение за всеки успех на Байерн Мюнхен. Онази несправедливост, случила  се на 26 май 1999-а винаги ще прави мачовете между Байерн и Манчестър Юнайтед по-особени, а баварското желание за реванш - неустоимо. И след тази най-важна лирическа част, преминаваме  към днешния 12–и мач в най-комерсиалния турнир между двете червени армии, представляващи каймака на европейския клубен футбол.

Байерн Мюнхен с рекорден брой поредни титли на Германия и със спечелени три европейски трофея след трагедията на „Камп Ноу“ срещу червените дяволи, които са на светлинни години отдалечени от ерата на сър Алекс Фъргюсън. Ала Юнайтед отново се връща на сцената, за да започне походът към върха. Но и двата днешни съперника в моментния си вид са по-скоро нюанс и детайл от епохата на Пеп Гуардиола и неговия непобедим Манчестър Сити.

Байерн Мюнхен стартира с колебания новата кампания, но никой в Германия и по света няма и най-малко съмнение, че колосът отново ще ликува с титлата в края на май 2024 година. Но пък и никой в Германия и по света не вярва достатъчно, че този отбор ще спечели седмата си тумбеста купа. Единственият силен ход в тази посока бе привличането на английската легенда Хари Кейн. Но мнозина пък са на мнение, че точно този рекламен похват ще отдалечи баварците от създаването на всепобеждаващ вундертим. И съмненията са основателни, защото прехвалената концепция на Байерн е отлична за домашната сцена, но и за загуба например в полуфинал на Шампионска лига.

В първия месец от новата кампания баварците бяха пометени от Лайпциг и надиграни от Леверкузен. И двете събития се случиха на „Алианц Арена“. Те стигнаха трудно до трите точки срещу Борусия Мьонхенгладбах, а единственият им убедителен успех бе над клиентелата Вердер. Марко Розе и Шаби Алонсо изнесоха лекция на Томас Тухел и увеличиха многократно съмненията, че той е треньорът, с който Байерн ще покори отново европейския връх. Фактът, че Тухел спечели купата с Челси, не се оказа релевантен в четвъртфинала срещу Манчестър Сити през април. Пеп се подигра с бившия си клуб и снизходително не ги качи на срамен резултат.

Колкото и да е зле положението в Мюнхен, то е несравнимо по-добро от това на „Олд Трафорд“. След относителното затишие през пролетта и спечеленото трето място във Висшата лига отново пристигна риалити чекът в началото на новата кампания. Юнайтед е върнат в начално положение на сбирщина, която тепърва ще се превръща в подобие на отбор. Загубите от Тотнъм, Арсенал и Брайтън показаха, че реалистично тимът ще се бори да не попадне във втората част на класирането.

Де Дзерби, Артета и Анге Постекоглу приземиха стратега Тен Хаг и го върнаха в първи клас. Юнайтед отива в Мюнхен лишен от всякакви аргументи за успех в съчетание с контузиите на Варан, Маунт, Шоу, Маласия, Амрабат, плюс дисциплинарно отстранените Санчо и Антони. Не че някой от изброените е направил нещо фундаментално за отбора, но все пак бройката на отсъстващите впечатлява. Байерн получава възможно най-добрия спаринг да оправи вкуса на своите фенове след лошите продукции на „Алианц Арена“ срещу Лайпциг и Леверкузен.

Всъщност ако има нещо общо между днешните съперници, които ще изиграят един много блед римейк на битката от „Камп Ноу“, това е разпадът във фаза защита. А от това произтича вероятността световният зрител да се наслади на едно незабравимо голово шоу. Кейн, Гнабри, Мусиала от едната страна и от другата Фернандеш и Рашфорд могат да го доставят по домовете. 

 

Материал на Жаклин Михайлов

* Заглавието е на Gol.bg