Италианският бразилец Бекенбауер не е мъртъв!

„Урокът, който ни остави? Франц Бекенбауер беше много модерен, първият човек на световния футбол. Той обхващаше всички роли: играч, треньор, президент, успявайки да бъде успешен и добър на и извън терена. Джентълмен във всяко отношение.” Думите по повод починалия на 7 януари Кайзер Франц са на 68-годишния Карл-Хайнц Румениге, друга легенда на Байерн и Германия. Кале бе председател на клубния борд от 2002-ра до 2021-ва, а от миналия 30 май бе назначен в Надзорния съвет.

Г-н Румениге, какво почувствахте и как премина първата ви среща с Бекенбауер?

– За мен Франц не е мъртъв. На първата ми тренировка с Байерн, беше 1974 г., отборът спечели Бундеслигата и Купата на шампионите, а Германия – Световното първенство. Отидох в съблекалнята, бях на 18 години, исках да се представя на всички. Франц беше последен, казах му: „Г-н Бекенбауер, казвам се Карл-Хайнц Румениге, нов съм и се радвам, че имам шанса да тренирам с вас.“ Той ме погледна: „Няма проблем. Казвай ми Франц.“

Това бе началото на една много дълга връзка…
– Научих много от него както на терена, така и извън него. Франц беше мой капитан, треньор на Световното първенство през 1986-а, след това президент на Байерн в разстояние на 15 години. Във всички роли той беше успешен, това беше много важно. Като играч той изведе Байерн на върха на европейския футбол, националния отбор на Световното първенство, след това, когато нашият клуб беше в криза в началото на 90-те години, благодарение на него се възстановихме. Той беше президент и в същото време треньор при нужда и спечели Бундеслигата, а също и Купата на УЕФА през 1996 г.

Какво технически даде Бекенбауер на германския футбол?
– Той не беше класически немски играч. Имаше техниката на бразилец и тактиката на италианец – една изключителна комбинация. По онова време Германия не беше известна със своята техника и тактика, но беше страшна, защото физически бяхме зверове и никога не се предавахме, дори когато губехме с 0:2. Бекенбауер донесе високо ниво на германския футбол, непознато преди.

Като недосегаем герой той наскоро беше останал малко в сянка, така ли е?
– Забравен не, но смъртта на сина му Щефан беше много тежък удар, след това скандалът около домакинството на Световното първенство през 2006-а го нарани и разочарова. Защото той винаги беше себе си, Кайзера, но Футболният съюз се държеше странно.

Качествата му са известни, но имаше ли кусури?
– Никакви и също така беше много обичан от феновете и той много ги обичаше. Това също го научих от него, важността на феновете за един клуб.

Дори в Италия имаше единодушна почит сред бивши играчи и привърженици…
– Интер го искаше през 1966-а, след това затвориха границите поради отпадането от Световното първенство. Реално Бекенбауер можеше да пристигне в Интер преди мен. Неговият успех зависи от факта, че Кайзера нямаше граници. Добре се вижда навсякъде. За Мондиал 2006 той беше президент на организационния комитет, а аз бях посланик. Често ходехме в чужбина, в Мексико вървяхме по улицата и всички го разпознаваха. Той беше световна фигура, това е голяма загуба за цялата нация, не само за футбола.

През 1994 г. дойдохте в Италия, за да поканите Трапатони в Байерн. Вие ли повече държахте на Джовани, след като го познавахте, или Кайзера?
– Отидохме в къщата на Трап в Кузано Миланино. Бюхме аз, Ули Хьонес и Франц. Искахме да го попитаме дали желае да стане треньор на Байерн. Бях и преводач. Това беше любов, родена веднага от страна на всички. Г-жа Паола, съпругата на Трап, ни приготви страхотна храна по италиански. Паста, риба, дори пихме вино по обяд. Всички бяха доволни и си стиснахме ръцете. Франц ми каза: „Не говоря италиански, но разбирам, че той е изключителен човек, бих искал да разменя още много думи с него, но не мога да се разбера“.

Какво ще направите, за да го почетете?
– На 19 януари ще има голяма възпоменателна церемония на „Алианц Арена“. Защото без Франц нямаше днес да има този Байерн. Той го заслужава. Трябва да почитаме и да сме благодарни на Бекенбауер.

Интервю на "Гадзета дело спорт", превод на "Тема спорт"