Играейки мач за мач, Атлетико спечели титлата, въпреки убеждението на повечето наблюдатели, които твърдяха, че това е невъзможно. Тази дума обаче липсва в речника на Симеоне – треньорът, който доказа, че с работа и вяра всичко е възможно.

През лятото клубът продаде ключови играчи и ги замени с достатъчно качествени нови, но с твърде  различни характеристики. И новият Атлетико, въпреки че му трябва време, за да се сработи и да узрее и че още далеч не е в оптимална форма, вече е в процес на трансформация.

От корнер на корнер, статично положение след статично положение Дюшекчиите печелят спора си с недоверието на тези, които продължават да се изказват презрително за тях и безпокойството на онези, които веднъж вкусили славата, си помислиха, че отсега нататък печеленето на трофеи ще бъде приятна разходка.

Златната мина, наречена „Атлетико“, продължава да функционира благодарение на лабораторията на Симеоне. Действията на Дюшекчиите са  лесно предвидими, но на практика е твърде трудно да им се противопоставиш.

В петте кръга от началото на сезона в Примера червено-белите са отбелязали седем гола. Шест от тях паднаха след статични положения. Единственото попадение от игра обаче още го помнят на „Бернабеу“ – това бе победният гол на Арда Туран срещу Реал.

Поредното статично положение и мантрата „корнер след корнер“ спасиха Атлетико в Алмерия. За първи път Дюшекчиите спечелиха на един стадион, от който имаха доста лоши спомени. Попадението на Миранда (който е водещ реализатор на тима с три гола) зарадва привържениците на мадридчани и заличи 14-те години мъка срещу андалусците. То се оказа достатъчно срещу един организиран, усърден и тактически грамотен съперник, който се реши да тръгне напред едва след като Атлетико взриви крепостта му с динамит.

В епохата на маркетинга трите точки имаха целебен ефект за Дюшекчиите след една седмица, в която се говореше за всичко друго, но не и за футбол. Един безплатен съвет: не слушайте какво ви говорят.

Трудният успех на Атлетико донесе победа №100 за Симеоне начело на тима само след 156 мача. Други щяха да се надуват; той – не. Други щяха да припомнят всичко спечелено; той – не. Аржентинецът знае, че му предстои да изгради отбора си наново и че на футболистите му им трябва време, за да възродят системата на игра, в която липсва мощта на Диего Коста. Нападателят сякаш даваше три допълнителни чифта бели дробове на тима си, непрекъснато беше скриталатентна заплаха за противниковата защита и предлагаше алтернатива за развитието на атаката във всеки момент.

Коста обаче си тръгна, Коста го няма и Атлетико търси нови формули за усъвършенстване на играта си в атака. А междувременно планът се изпълнява безпрекословно: от корнер на корнер Дюшекчиите продължават да се държат на крака, въпреки че мнозина очакват най-после червено-белите да се сринат.

Парадоксите на живота. Цяла седмица слушахме как Симеоне бил освиркван от своите. В действителност негативната реакция беше породена от една смяна и привържениците на Атлетико обожават аржентинския треньор. Любопитното е, че в Алмерия една друга смяна се оказа ключова за успеха на мадридчани – влизането на Саул. За този ход обаче никой няма да обели и дума. Доста симптоматичен факт, който очертава инквизиторските настроения, възникнали около Дюшекчиите.

Догматиците на „красивия футбол“ и самопровъзгласилите се червено-бели пророци поставят твърде високи изисквания пред един отбор, който тепърва се изгражда. Първите искат Атлетико да играе като хибрид на Милан на Саки и Холандия на Микелс, а вторите, пияни от скорошните триумфи, си мислят, че футболното море вече им е до колене и не спират да критикуват.

Никой обаче не е казвал, че е лесно да си привърженик на Атлетико. Ако някой търси лесното, значи е сбъркал цветовете и квартала на Мадрид. На гише „Висенте Калдерон“ подобни клиенти не се обслужват.

Дюшекчиите качиха върха с работа, вяра, усърдие и сплотеност. И над всичко това, един върховен принцип: никой и нищо не е по-голямо от отбора. Ако Атлетико се откаже от тази концепция, ще загуби всичко.

Рубен Урия, „Евроспорт“