Всичко започва през юни 1995 г., когато Радомир Антич става главен треньор на "Атлетико" (Мадрид) и връчва на покойния президент Хесус Хил своите трансферни искания. Разглеждайки списъка, босът избухва в смях.

- Милинко Пантич, 29 г., "Паниониос", шампионат на Гърция. Това сериозно ли е?! Този няма да рита в Испания.

Нито един от мениджърите на "Атлетико" не приема сериозно тази молба. Всички смятат, че Антич просто иска да помогне на своя стар сръбски познат да спечели добри пари. Да се съпротивлява е рисковано и неизгодно, но треньорът не мирясва и донася касета със записи на играта на Пантич.

- Няма да съжалявате - обещава той на ръководството. - Добре. Но ако този младеж се провали, аз ще приспадна разходите от твоята заплата - отвръща строго президентът Хил.

Антич е готов на всичко и двамата си стисват ръцете. Седмица по-късно "Атлетико" се сдобива с нов полузащитник. Пантич заиграва толкова здраво, че треньорът нито за миг не изпитва тревога за своята кесия.

В първия кръг сърбинът мушва гол от наказателен удар, после скроява няколко голови паса и бързо се напасва към стандартите на "Атлетико". Към средата на сезона от неговите корнери се плашат не по-малко, отколкото от дузпите му.

До лятото Милинко набучва 10 гола, отличава се с 20 голови паса (някои за голмайстора на отбора Любослав Пенев), помага на "Атлетико" да стане шампион и вкарва единствения гол на финала за Купата на Испания срещу "Барселона".

Златен дубъл - това е, разбира се, нещо доста красиво, но дори и той не е достатъчен, за да влезеш завинаги в историята с някаква традиция. На Пантич обаче помага случаят.

На 8 януари 1996 г. фенката на "Атлетико" Маргарита Луенго общува с приятелки в бара, недалеч от стадиона - както винаги преди мачове.

Изведнъж тя забелязва на прозореца огромен букет от карамфили и повиква собственика: "Приятелю, дай ми четири цветчета - днес толкова ще вкара "Атлетико"!

Присъстващите започват да ръкопляскат и служителят с радост издърпва няколко карамфила от вазата.

- След всеки гол хвърлях цвете на терена. Спечелихме с 4:1, така че изхвърлих всичко. Два от четирите гола на "Атлетико" вкара Пантич от ъглов удар, затова хвърлях карамфилите към флагчето - спомня си Маргарита.

Готвейки се за поредния корнер, Пантич небрежно отмества цветята встрани. Тогава Маргарита надрасква върху парче хартия малко послание: "Не хвърляйте карамфилите, те са за вас" - и го предава на играча чрез сътрудник на "Атлетико".

Получавайки бележката, Пантич така се разчувства, че помолва да му намерят номера на домашния телефон на тази фенка. Няколко дни по-късно той наистина позвънява и се извинява. Дори й подарява фланелката си след следващия домакински мач.

- Пантич е не само прекрасен футболист, който изпълнява фаулова, дузпи и корнери както никой друг, но и забележителен човек. Срещала съм много малко хора с такива силни морални ценности - споделя Маргарита.

Оттогава на всеки домакински мач на "Атлетико" около флагчето за ъглов удар винаги лежи букет от 24 карамфила - 12 червени и 12 бели - цветовете на клуба. Тази традиция скоро ще навърши 20 г., а Маргарита отдавна не хвърля цветя през огражденията. Днес с уважение я допускат чак до терена.

Карамфилите до флагчето за корнер се превръщат в особена ценност за "Висенте Калдерон". Веднъж левият бек на "Реал" (Мадрид) Роберто Карлос нервно изритва букета, смятайки го за някакъв боклук, но трибуните така гневно изригват, че бразилецът на мига е принуден да вдигне ръка в знак на извинение. Когато дори врагът уважава твоята традиция, значи не всичко е напразно.

Материал на вестник „7 дни спорт”