Преди 10 години „Тотнъм“ плати 10,9 млн. паунда на „Байер“ (Леверкузен) за Димитър Бербатов - нападателя, който изкара изключително емоционален период в клуба. Немският футбол и днес, както и тогава, не е особено атрактивен за английските фенове. Те не бяха запознати кой знае колко с качествата на българския нападател. Благодарение на YouTube обаче разбраха, че вземат специален играч. Голът му срещу „Рома“ с екипа на „Байер“ е един от най-красивите, които е отбелязвал. 16-секундното видео събуди емоции от възхищение у привържениците на „шпорите“ още преди да са видели нападателя в игра по английските стадиони. Гол, за който би завидял изпълнител като Денис Бергкамп.

свързани статии

В сравнително краткия си престой на „Уайт Харт Лейн“ Бербатов показваше само една загрижена физиономия, когато играеше. За сметка на това играта му предизвикваше учудване, разочарование, любов, възхищение, гняв, блясък, радост, мъка и... омраза. Това е така, защото в един мач той може да „танцува“ между най-добрите защитници в Европа, а в следващия да не личи, че изобщо е на терена, защото топката не е подадена там, където той иска.

Онзи „Тотнъм“ нямаше нищо общо с този сега. Сега тимът се стреми към топ 4, а тогава се задоволяваше на класиране в средата на таблицата. И ако на Евро 2016 гръбнакът на английския национален отбор бе от футболисти на „шпорите“, то преди десетилетие лондончани предимно пазаруваха недоказани чуждестранни играчи. Българинът не бе сред тях. Той намери своята форма в мачовете за купата на УЕФА. Срещи, които се играеха на по-мудно ниво за разлика от това във Висшата лига. Бербатов се адаптира и всички гледаха него, защото той беше по-добър и по-атрактивен от останалите. Бързо стана звездата на отбора. Бербатов не искаше топката с викове, а просто с махване на ръка. О, той беше арогантен, без съмнение, но от него лъхаше нещо царствено. Въпреки съмненията той заформи отлично партньорство с Роби Кийн. Тандем, който бе съставен от компоненти с различен стил на игра, различно поведение и мислене, но се допълваха взаимно. И така отключиха един у друг най-доброто, на което бяха способни.

Още в първия си сезон Бербатов стана голмайстор на „Тотнъм“. Вкара 12 гола във Висшата лига и общо 23 във всички турнири. Благодарение на попаденията му „шпорите“ завършиха на пето място на Острова. Феновете вече знаеха, че имат нещо, което другите нямат - играч, който вълнува и дава надежда за по-добри времена. И бяха прави. Месеци по-късно „Тотнъм“ отстрани „Арсенал“ за купата на Лигата на полуфиналите с общ резултат 6:2 в двата мача, а на финала победи „Челси“ с 2:1. Едно от попаденията вкара Бербатов. В първенството „шпорите“ завършиха чак 11-и с голмайстор... българската деветка. За две години Бербатов се превърна в любимец на публиката, символ на отбора, сърцето на клуба... И изведнъж всички знаеха, че неизбежното ще се случи.

„Манчестър Юнайтед“ бяха отчаяни. Те направиха и невъзможното да подпишат с Димитър. Въпреки опитите да бъде игнориран интересът от „Олд Трафорд“, това само направи трансферът още по-задължителен за сър Алекс Фъргюсън. Специалистът нееднократно е заявявал, че когато една сделка е трудна за осъществяване, значи тя трябва да бъде направена на всяка цена. Така и стана. „Юнайтед“ плати рекордните за клуба 30,75 млн. паунда за Бербатов. Това обаче не бе най-страшното за феновете на „Тотнъм“, чиито сърца бяха разбити. Големият кошмар се състоеше най-вече в това, че българинът сложи край на ера, която сам започна. Напусна и Роби Кийн в посока „Ливърпул“, а няколко месеца по-рано това стори и Джърмейн Дефо към „Портсмут“. Мечтите и надеждите на феновете бяха разбити.

Дарън Бент и Роман Павлюченко изобщо не успяха да заместят напусналите. Сделката за Бербатов бе осъществен в последния ден от трансферния прозорец, а това направи болката от раздялата още по-силна. Феновете на „Тотнъм“ започнаха да се питат какво щеше да се случи, ако българинът водеше атаката, а зад него действаше новопривлеченият Лука Модрич. А в атака рамо до рамо с новоизгряващата световна звезда Гарет Бейл? Едно е сигурно - никога няма да разберем. Бербатов научи новото поколение играчи в „Тотнъм“, че трябва да мечтаят. И като истински творец българинът показа, че всяка приказка има своя грозен край. Ако го попитате дали е така, сигурен съм, че отговорът на Димитър Бербатов ще бъде... само едно помахване с ръка.

Радж Бейнс, Fourfourtwo
Превод на вестник "Труд"