Във футбола красотата и практичността вървят ръка за ръка.

Да видим как цифрите описват представянето на Миралем Пянич срещу Милан:

- удари във вратата – 2, 1 гол (и то какъв!)

- 119 отигравания, 5 опита за дрибъл (всичките успешни)

- 90 точни подавания срещу 11 погрешни

Фантазия, техника, изключителност: всичко това присъстваше в каталога на плеймейкъра на Рома. Попадението му - истинско произведение на изкуството – се превърна във визитна картичка на мача, но останалите му действия наложиха отпечатък върху развитието на двубоя.

В съвременния футбол бързината е от изключително значение. Пянич не се остави на изкушението да украси играта си с излишни, макар и ефектни ходове. Всичко в представянето беше насочено към крайната цел и босненецът успя да компенсира малкото загубени топки (13, срещу 6 спечелени).

Безспорно е, че халфът се възползва отлично от размяната на местата с Ляич и Жервиньо и от умението на нападателите да поддържат неговия ритъм на игра. Пянич се движи много и с готовност се включва в атаките на Рома, без това да се отразява негативно на прецизността му.

Именно босненецът беше играчът на Рома, през когото топката минаваше най-често. Най-близо в това отношение до него беше Наинголан, който игра с кълбото 100 пъти срещу 119-те на съотборника си. Обемът на работата, която свърши Пянич, направи приноса му, увенчан от гола, дошъл след майсторски слалом, още по-ценен.

Рома игра много повече футбол от Милан: 831 докосвания до топката срещу 540 за росонерите. Качеството на пасовете на джалоросите беше по-добро от това на съперника, а владеенето на топката бе категорично в тяхна полза (63,4% - 36,6%).

Статистиката не разкрива цялата истина, но помага. Играта на Рома е построена върху бързите отигравания на Пянич и на съотборниците му и точно по това Вълците се различават толкова силно от нападението на Милан.

Показателно е сравнението между Пянич и Таарабт, който беше в най-добра форма от атакуващите футболисти на росонерите. Мароканецът игра с топката едва 61 пъти (срещу 119-те на Пянич), опита се да дриблира 6 пъти (4 от тях – неуспешно), отправи два удара към вратата, но и двата бяха спрени. Точните му пасове бяха едва 34. Дефанзивният халф на Милан Монтоливо игра с топката повече (64 пъти) и по-точно (41 точни подавания), като отправи повече удари към вратата, отколкото нападателите. Тук е момента да споменем, че Балотели не стреля нито веднъж в мача.

За разлика от Пянич, Таарабт не успяваше да се измества към центъра, докато играеше вляво (после зае позиция зад гърба на нападателя) и да жили съперника на скорост. Вярно е, че пасивността на съотборниците му не му помогна с нищо. Но от друга страна, с такова представяне Пянич би засенчил всеки друг футболист.

Алесандра Бочи, "Гадзета дело Спорт"