Левски трябва да излезе от филма

Преди много години вестник „Народен спорт“ връчваше награда „Воля за победа“, но тогава нямаше букмейкъри, нямаше залози, нямаше спекулации и в края на сезона отборът, който най-много пъти успее да спечели, след като е изоставал в резултата, получава трофея. Като това е независимо дали обратът започва още от първото полувреме. В днешни времена имаме така наречените обръщалки, някои ги наричат палачинки или Мики Маус.

Хулио Веласкес ни демонстрира воля за победа за първи път този сезон, като през миналия му се случиха частични обрати, особено емблечатичен бе с ЦСКА и после в кратък времеви период със Славия. Наскоро трябваше да наваксва срещу Апоел БШ в продълженията, за да я докара до дузпите на Светослав Вуцов.

Сега сините не допуснаха съперника да вкара две попадения, въпреки че такава възможност се откри пред тима на Стамен Белчев. Имаме обосновано предположение, че този път треньорът на Левски не е изпитал такова удоволствие при разузнаването, а и Септември обичайно стартира сезона с доста промени и все още са загадка. Този филм, срещу този отбор, го бяхме гледали и миналия сезон, когато предишния треньор на сините Станислав Генчев не успя да навакса и да се кандидатира за приза „Воля за победа“. Хулио Веласкес обаче повече не трябва да влиза в този филм. Феновете на Левски вече не трябва да го гледат, а наставникът има време да го осъзнае. Испанецът има сценария, актьорите, сюжета, режисурата, всичко, но идеята е, че на вътрешната сцена от него вече се иска първото място и киното да си остане само като седмото изкуство.

След мача със Септември наставникът даде пример с късната победа за Лудогорец срещу Ботев Враца от преди няколко дни с идеята, че не е лесно и силните затова са силни, че имат ресурс, манталитет, самочувствие да гонят успеха до края. Може би точно сега е моментът Хулио Веласкес да спре да прави подобни сравения освен ако не е получил прерогатив да дава отпор на отбора от Разград с всичките му спортно-технически и извън тереннни победи в последните минути. Левски на този етап все още няма ресурс да си позволява да излиза в експериментален, което означава и необигран състав, дори срещу по-скромни съперници, какъвто е Септември. Може би петголовата победа срещу Монтана е вкарала треньора на сините в заблуда, че и сега ще мине тънко, ако може без да си обяви терцата майорна дори, но още от първите минути на мача в квартал „Надежда“ стана ясно, че тимът на Стамен Белчев е над този на Танчо Калпаков.

Вероятно треньорът на Септември е изпитал същото удоволствие да разузнава Левски и да си провежда тактическите тренировки преди двубоя, както и Хулио с Брага. В неделя вечерта съперникът бе с доста смело изнесена защитна линия и много гъвкави халфове. През първата част пред вратата на Янко Георгиев почти нямаше напрежение, липсваха масирани атаки, нямаше заграждане, нямаше свиване на обръча, нямаше врене и кипене, нямаше миризма на гол. Или ако имаше такава, тя се носеше от другата половина, където хората на Хулио Веласкес не успяваха да реагират бързо при загуба на топката и Септември вкара гола си съвсем логично с предхождащи два пропуска с глава пред Вуцов.

Волята за победа стартира с първите смени и влизането на така наречените титуляри. А така наречените резерви на Левски са далеч и технически, и финансово от така наречените резерви на Лудогорец и някъде напред във времето, ако сините влязат в същинска фаза на един от европейските турнири, ще изпитат трудност в импровизирания паралелен слалом. Сините обаче нямат право да си правят повече експерименти и да се вкарват във филми. Веласкес все още дава принципи на човек, който тепърва ще разузнава собствените си играчи и това поливалентно състояние рано или късно ще трябва да бъде преустановено. Ядро от 7-8 човека с по 2-3-ма на пост – добре е да притежаваш такава собственост, но въртележките няма да се отразят добре в дългосрочен план. Срещу Септември централните и левият защитник бяха с друго описание във визитките, в средата Гошо Костадинов и странната птица Охене не са първа младост, Евертон Бала е още по-странен, а в случая и блуждаещ и в този ред на мисли излиза, че Левски все още няма потенциал за маратон, който ще продължи до края на сезона. Като тук задължително говорим за отбор за първо място. За второто при показаното от другите отбори в лигата досега, сините вероятно отново няма и не трябва да имат проблем.

Материал на Желю Станков, „Тема Спорт“