Когато един отбор печели 99 т. от 37 мача, да се анализира под лупа първенството става безсмислено и не особено интелигентно занимание. Няма никакъв смисъл да се акцентира върху съдийските грешки (каквито в течение на сезона никога не липсват) или да се припомнят случаите, когато победата е била постигната в последните секунди.

Ювентус направи просто сензационно първенство. Бианконерите подобриха точковия рекорд (97) на Интер, който изглеждаше недостижим. По всяка вероятност в неделя торинци ще прескочат летвата от 100 т. Този сезон Юве бе образец за постоянство и не върна газта нито за миг. Дори в Рим срещу прекия си конкурент, който гонеше победа за престиж. Рома можеше да вкара гол при 0:0, но Юве също имаше шансове, особено когато Погба удари греда. Вратарите Скорупски и Сторари бяха сред най-добрите на терена.

Не се получи атрактивен мач, а истинска битка. На моменти злобна. Киелини трябваше да бъде изгонен. Тоти и Торосидис също рискуваха много да напуснат терена преждевременно, особено гъркът, пожален от несигурния съдия Русо. Голът на Освалдо беше звучна плесница за тифозите на Рома, които посрещнаха бившия играч на Вълците с освирквания при влизането му в игра. Каквото и да направи Конте, се получава, дори тази смяна, която беше малко странна с оглед на очевидното враждебно отношение към нападателя.

Треньорът на Юве постигна нещо нечувано. Той пое тима след две седми места, а го изведе до три поредни титли, последната от които с наистина фантастичен резултат. Съмнявам се, че Монако ще успее да го отмъкне от Юве, защото Старата госпожа е неговият дом.

Рома напусна терена с високо вдигната глава, макар че мечтаеше за по-различен епилог. Вълците са силни, но за да стигнат нивото на Юве им липсва нещо, може би по отношение на спортната злоба, от недостиг на която тимът на Конте в никакъв случай не може да се оплаква. Все пак подновяването на договора на Пянич е важна стъпка в правилната посока след първите две несигурни години от управлението на американските собственици.

Освен другото предпоследният кръг даде възможност на тифозите на Интер да се сбогуват със своя капитан. Пристигането на Санети в Италия навремето бе почти незабележимо и остана в сянката на гръмкия трансфер на Себастиян Рамберт. През годините обаче Санети се превърна в истински стълб на отбора, който през 2010 г. спечели всичко възможно в Италия, Европа и света. В момента Интер, за да направи качествен скок в развитието си, се нуждае от двама като Санети, но с по 15 години по-млади. Или пък Ковачич да ускори развитието си. Защото срещу Лацио хърватинът бе невероятен.

Със загубата от Аталанта Милан на практика отбеляза края на краткото управление на Зеедорф. Класирането за Лига Европа е под сериозен въпрос и може би ръководството на клуба не съжалява особено. Да уволнят треньор, постигнал набелязаната цел, щеше са е срамно. Макар че Милан запазва теоретични шансове да се добере до континенталната сцена.

Маурицио Компаньони, "Скай Италия"