Герой от световното първенство в Испания през 1982 г. и символ на една изключително силна национална селекция на Италия, която вече изглежда като далечен спомен. В дните, които бележат третия провал на Италия, се очертава сбогуването на Бруно Конти с Рома. Краят на една ера, като се има предвид, че Маразико (прякорът му, съчетание от Марадона и Зико бел. ред) е в Тригория от над 50 години. По-точно от 1973 г., когато пристигна от Анцио, за да започне уникална кариера, която го превърна в невероятен футболист, треньор, мениджър и отговорник за младежкия сектор. Практически единственото, което му е липсвало, е да бъде президент на клуба.

Решението беше взето през последните дни и слуховете се потвърдиха, за съжаление. Договорът на Конти изтича през юни и изглежда, че няма никакви шансове за удължаване. През последните месеци Бруно се занимаваше предимно с подбора на играчи за по-младите отбори – на възраст 14 години и по-малко. Предстоящото завръщане на Тарантино начело на отбора и изборът на Паскуале Берарди за шеф на скаутинга на младежите ускориха един болезнен процес и революция в младежкия сектор (целта е създаването на отбор до 23 години), което би трябвало да доведе до сбогуването и на Алберто Де Роси (бащата на Даниеле де Роси, бел. ред).

Конти едва ли ще промени решението си, но няма да отиде в други отбори, а ще се посвети на семейството си, освен ако националният отбор не го помисли за институционална роля. В основата на решението е несъвместимостта с един свят на футбола, който се е променил дълбоко през последните години, в който трябва да се справяш повече с агентите, отколкото със семействата на младите играчи, и в който Бруно Конти вече не се разпознаваше.

В Рома той оставя огромно наследство. В продължение на десетилетия начело на младежките отбори той открива, наред с другите: Де Роси, Пепе, Акуилани, Романьоли, Бертолачи, Капрари, Политано, Фратези, Скамака, Калафиори, Пелегрини, Залевски, Бове и Пизили. Но списъкът би бил още по-дълъг, без да забравяме важността, която е имал в процеса на израстване на Франческо Тоти през първите му години в Тригория. Като футболист успехите му са още по-големи. Абсолютен герой от втората титла на Рома и на похода до финала на Купата на европейските шампиони през 1984 г., носител на 5 Купи на Италия и избран от негово величество Пеле за най-добър играч на Световното първенство през 1982 г. Затова му дадоха прякора Маразико.

Емблематичният номер 7, онзи „Бруно има само един“, който успя да напълни „Олимпико“ в деня на сбогуването си с футбола, само 24 часа след загубения финал за Купата на УЕФА срещу Интер.