Джанпиеро Гасперини се разплака в края на пресконференцията. След това затръшна силно вратата и напусна залата, оставяйки присъстващите в пълно мълчание. Искрени сълзи, продиктувани от гняв и тъга при спомена за бившия му президент Антонио Перкаси, както и в края на една ужасна седмица, белязана от вътрешни конфликти с Клаудио Раниери, които изпитаха на издръжливост дори такъв опитен треньор. Гасперини очакваше Фридкин да вземе отношение след тези думи, след това, което той счете за вербална агресия. Изненадващ финал в края на пресконференция, на която Гасп даде повече от един сигнал. Силен, недвусмислен към собствениците. Започвайки още от увода. 

 „И така, имаше едно интервю (на Раниери, бел. ред.) от миналия петък, което предизвика цялата тази ситуация през седмицата. За мен това беше наистина невероятна изненада, защото никога, повтарям, никога не е имало различен тон между мен и Раниери – нито на пресконференциите, които провеждахме, дори и с други хора, нито в отношенията между нас двамата. Затова това беше нещо наистина неочаквано. И казвам, че през всичките тези месеци никога не съм имал това усещане, този тон от негова страна. От този момент нататък се притеснявах само, първо да не отговарям, второ да се опитам, макар и неволно да съм въвлечен, да не причинявам никаква вреда, никакви затруднения на отбора, преди всичко, а също и от уважение към публиката".

"Имаше 60 000 души, утре може би ще има 30 000, може би дори повече, които идват на стадиона, за да гледат мача, важен мач, на високо ниво, в който все още имаме шансове да се борим. И мисля, че важното е именно това. И затова бих искал наистина да говорим за това, и защото не се намесих през цялата седмица, бих искал да се опитам да предотвратя всичко това, но от моя страна беше невъзможно. Сега обаче няма извинения, отборът трябва да мисли за утре“. 

Но неизбежно в някой момент Гасперини пожела да изрази мнението си по една непозната за него ситуация. „Винаги съм работил, за да се опитам да подобря отбора си, винаги съм настоявал, винаги съм мотивирал в стремежа си да подобря отбора си според моите идеали за футбола“, продължи треньорът. Бях повикан тук, за да изградя отбор според моите идеи за футбола, затова винаги съм се стремил към определен тип играчи и това винаги е било моето намерение, без други цели. Намерението ми винаги е било да се опитам да подобря отбора, за да постигнем целта веднага, ако е възможно, без да чакаме нищо, ако е възможно веднага. Ако не бяха всички тези контузии, със сигурност щеше да е по-лесно, но все пак ще опитаме. За мен целта остава същата“.

На фона на всичко това се появи и полемиката, свързана с възстановяването на Уесли. „Футболистът се чувства готов да играе, проявява голяма ангажираност, прави спринтове, ускорения и удари. Медицинският екип с право счита, че има рискове, и това предизвика дискусии и проблеми. Но оттук до това да се води съвсем друг вид разговор има голяма разлика. Уесли иска да играе, може би от другата страна го спират. Ще видим до утре. Ако лекарят каже „не“, не мога да направя нищо, винаги съм се придържал към медицинските указания. Не мога да насилвам ситуациите. Всички треньори зависят от медицинското одобрение, преди да използват даден играч“. 

След това сравнението с Аталанта, с която ще се изправи утре на „Олимпико“ и което бавно предизвиква вълнението и гнева на Гасперини. „Дойдох в Рим, защото видях една изключителна възможност за мен и, повтарям, съм доволен от този избор, който направих“, подчертава Гасп. „Със сигурност беше дълга история в Аталанта, девет години. Аз средно прекарах осем години в Генуа и девет години в Аталанта, което означава, че може би не съм чак толкова лош човек. Че може би да се работи с мен толкова години не е чак толкова ужасно, разбира се, че за девет години понякога възникват различни гледни точки, но винаги в разумни граници. Вероятно това се случва и между съпруг и съпруга. Когато сте заедно толкова години, могат да се извадят 3, 4, 5 епизода, може би такива на конфликт. А колко положителни изваждаме? 50? 150? Може да извадим стотици“.

И именно споменът за тези девет години, свързан с настоящата ситуация, в даден момент взе превес. „Какво липсва на Рома в сравнение с големите отбори? В Рома има всичко, особено в отбора, а също и във външната среда. В Бергамо успях да се справя добре, защото контекстът беше сплотен, работата на клуба – изключителна. Да реализираме печалби всяка година, това беше изключителното. Борехме се наравно с големите отбори в Италия и в Европа, а междувременно Аталанта стана много богата. Клубът работеше в синхрон с треньора, в един момент малко защото се беше сменила собствеността, малко защото вече нямаше бащата, с когото бях много свързан“.

Тук Гасп спря, очите му се насълзиха, лицето му почервеня. Вдига ръка, стана и изтича към вратата. Намери я затворена и я бутна силно, счупвайки дори един райбер. Явен знак за трудния момент, знак, който Фридкин вече не може да игнорират по един или друг начин.