Беше някъде около 20-ата минута на финала, когато Бълхата бе оставен сам на границата на наказателното поле, отпусна си раменете и погледна към земята. И на практика сам се извади от играта. Но защо му беше на най-добрия играч в света да го прави? Звездата на Барса е чувствителна личност. Точно тази сцена обаче е показателна за това, че Меси вече е разбрал как се печелят големи мачове.

Като цяло той бе доминиращият играч във финала срещу Юве. Прояви се дозирано и ефективно. Първата крачка в 4-тата минута я направиха съотборниците му, след като Иниеста изведе Ракитич и той вкара за 1:0. След това "Олимпиащадион" засвятка като техноклуб. Не заради Лео, който през целия мач кротуваше и показваше нечовешките си способности само тогава, когато смяташе, че е нужно.

За някои от зрителите сигурно е изглеждало така, сякаш четирикратният носител на Златната топка е заспал. Но точно тогава, когато изглеждаше най-заспал, той ускоряваше някой дрибъл или обръщаше играта с някой пас с външен фалц. В крайна сметка статистиците отчетоха, че той е играл с топката 104 пъти повече от всеки друг на финала!

В средата на първото полувреме Меси съвсем се беше отпуснал и даже не се връщаше в своята половина. Интересното обаче е това, което се случи след това. Той усети, че съотборниците му започват да стават разточителни. Само Канибала Суарес имаше цели 5 възможности (39, 40, 44, 49, 50), Неймар също сбърка и това можеше да се отрази срещу всеотдадените играчи на Юве. Особено опасно за каталунците стана след изненадващото изравняване на Мората в 55-ата мин. Защото така италианците натрупаха още смелост.

Ако по това време на терена имаше някой като Шави, той щеше да спре мегаломанията на съотборниците си. Меси обаче се показа като негов достоен наследник, като лидер на отбора.

Той беше впечатляващ в новата си роля на плеймейкър и с удар по земята пробва Буфон, който захлупи топката с тялото си. Лео обаче се приближи до него и го погледна. Сякаш, за да го подготви, че при следващия път ще се изложи. И точно така се получи - Меси стреля по-силно, а топката бе довкарана от Луис Суарес за 2:1.

Всъщност на финала имаше много неща, на които трябва да се възхищаваме. Като например хитрия ход на треньора Луис Енрике да изтегли десния бек Дани Алвеш към халфовата линия, за да тормози допълнително полузащитата на съперника. Енрике и Меси са друга, доста обширна тема. Но няма съмнение, че част от футболното узряване на Меси бе да се напасне към треньора. Въпреки че сега двамата ще трябва да си делят славата.

Славата на забележителния втори требъл след 2009 г., която тази генерация на Барса спечели. "Преди 6 години си мислехме, че е невъзможно требълът да се повтори", призна след мача Андрес Иниеста.

Оказа се обаче, че е възможно. Благодарение на Меси, който се превърна от чувствителен гений в стабилен победител. А това без съмнение се случи в най-подходящия момент. В момента, в който Шави се оттегля окончателно, за да поеме към Катар. Иниеста, който вече е на 31 години, също няма още много години пред себе си. За разлика от Меси, който вече е готов да наследи и двамата. И да поведе Барса към многообещаващо бъдеще...

Нилс Нордман

Превод на вестник "7 дни спорт"