„Комо“ е на нивото на големите европейски отбори: първата победа като гост е възвишена симфония, която не може да бъде прекъсната, а напротив – с безмилостна постоянност за противниците. Резултатът 9:1 влиза в историята на италианския футбол като най-голямата победа в Шампионската лига: това е плод на класа, не само на вече доказалата се такава на Нико Пас, но и на много от съотборниците му – Какре, Да Куня и други, които блестят с възхитителни моменти; такъв резултат е и плод на ефективността пред вратата, с инстинкта на убиец на Дувикас – два гола и една асистенция в първите 40 минути, а след това и хеттрик, преди да бъде сменен. И накрая – желанието да не се остави нищо на случайността, дори и след 3:0 в първото полувреме. Слава, търсена и спечелена от всички, като Кемпф вкара с глава за 5:0, скачайки близо до Рамон, двамата централни защитници в другото наказателно поле, и това не беше корнер. След това резервите, които разбраха, че и за тях това може да бъде една незабравима вечер: първият гол в Европа на Либерали е и първият за италианец от Комо (в крайна сметка на терена има трима), а след това неговият пас с пета, с който освободи Батурина (който отбелязва осмия гол), е опит да се доближи до постиженията на съотборниците си, както и пасът към Папачоли, който като 18-годишен дебютант отбелязва историческото 9:1.

Стадионът е пълен – 93-ти пълен капацитет за „Ланс“ – и в даден момент, след като са освиркали собствения си отбор, започват възгласите „оле“ при всяко подаване на „Комо“. Малко подигравка към собствените играчи, но и начин да се отдаде почит на противниците, които превърнаха нощта на „Боларт“ в гръмко оперно премиерно представление. 

„Комо“ в момента е четвърти след ПСЖ, „Реал“ и „Арсенал“, не на последно място благодарение на солидната си голова разлика. Отборът вече може да погледне отвъд целта за плейофите: с 9 точки при изминала половина от сезона изкушенията нарастват, както и възможностите. Трябва винаги да се помни, че последните две планини, които трябва да се изкачат, ще бъдат ПСЖ и Барселона, но засега пред отбора стоят хълмовете – АЕК у дома и Бетис като гост. Твърде много възможни комбинации пречат засега на ясните изчисления, залага се на предположения, които биха могли да се превърнат в реалност. Но след тези 9 гола, могат да се появят и зашеметяващи мисли. 

„Комо“ ще приключи тази серия от девет мача за един месец със среща срещу „Интер“ в неделя на „Сан Сиро“: дори при нормални обстоятелства това би бил мачът на годината за клуб, който допреди 4 сезона играеше в Серия Б, камо ли сега, когато „азурите“ заемат високи позиции в класирането. И след такова представление Киву е предупредеден – може би се надява, че сред толкова ентусиазъм ще се промъкне и малко отпускане. В избора на Фабрегас предпазливостта към предстоящия мач е сведена до минимум (Какре дебютира като титуляр на мястото на Батурина), не се правят други експерименти като тези в Ротердам, когато треньорът излезе на терена без истински нападатели. Въпреки че Дувикас остава единственият здрав централен нападател в състава, той не е пощаден. И оправдава доверието. Той се появи със серия от три гола в три европейски мача, имаше на прицел рекорда на Дел Пиеро – четири гола в четири мача от началото на турнира, преди три десетилетия – и го надмина, отбелязвайки шест гола в четири мача. Аплодисменти, когато излиза. След един час треньорът дава почивка на звездите си. Но другият „Комо“ не си почива. 

„Комо“ вече беше отбелязал десет гола в три мача, всички от игра. Единадесетият, само седем минути след началото, попълва и графата на головете от статични положения, макар и не директно. Това ще бъде единственият. След комбинация между Мия и Да Куня при корнер идва центрирането, което Пероне насочва с глава към вратата, а Дувикас отбелязва първия си гол от близко разстояние. Пас е неудържим, изстрелва параболата, която Вайе връща в центъра за Дувикас: 2:0. И след още една открадната топка в собственото си наказателно поле, „синьо белите“ тръгват към третия гол. Този път ролите се разменят: гръцкият играч подава на Нико, който завършва с левачката под напречната греда и след това посвещава гола на Хесус Де Мигел, починал на терена в Тенерифе – родната земя на Нико.

Отново той подава на Да Куня (всеприсъстващ и елегантен) за четвъртия гол в началото на второто полувреме, сякаш за да докаже, че Фабрегас няма намерение да спре. 5:0 от Кемпф пада след поредно центриране на Мия, който е всичко друго, но не и дефанзивен полузащитник; Дувикас отново благодари на Пас (пета асистенция в турнира) за поканата към 6:0; Либерали, Батурина и Папачоли след това имат свободен път към вратата. При такава победа, излизаща извън всякакви обичайни измерения, сривът на противниците е очевиден, макар и да не помрачава прекалено колективното представяне на отбора на Фабрегас.

Играта тече плавно, защото има техническо и тактическо превъзходство, на което „Ланс“ не успява да отговори с динамика: „Комо“ внася превъзходство в действията си, като успява да накара съперниците да тичат напразно, а циркулацията на топката не се затруднява от технически грешки или липса на дъх. „Комо“ е спектакъл, който цяла Европа възхищава, и наистина създава впечатлението, че не иска да спре дотук с шедьоврите си.