Камило Плачи работи вече 5-ата година поред за националния ни отбор - първо като помощник на Силвано Пранди, след това на Радо Стойчев, а след това и на Найден Найденов. Сега вече е старши треньор на България.

Пред БТВ той говори обширно за впечатленията си от тези 5 години в страната ни - в професионален и в личен план."Много искам да постигна голям успех с този тим. Вече направихме доста важни крачки, но вече искам и очаквам да направим нещо още по-голямо", каза той пред БТВ.

"Чувствам се все по-добре в България и все повече приятели и роднини ме наричат Камило Българина."

"Много съм спокоен, трудно излизам извън нерви. Когато един треньор е спокоен, това дава сили на играчите. Важно е да запазиш присъствие на духа. Имам максима - за да играеш добре, трябва да тренираш много добре."

"Волейболът е моят живот. Това изисква много воля и отговорност. Когато правиш анализи с години, това ти помага да откриеш нови методи, които пък след това улесняват работата ти. Това е като точната диагноза за един доктор - когато я знаеш, лечението е много по-лесно."

"Харесва ми в България, защото се чувствам много близко до този отбор. Повечето играчи са израстнали през очите ми през тези 5 години. "

"Нямам много свободно време. След всяко голямо първенство започват анализите - на противниците, на нашите играчи. Освен това непрекъснато следя на живо и състезателите, на които ще разчитам."

Едва 11-годишен Камило губи баща си при трудов инцидент, а майка му го праща да учи в колеж. Там запален по волейбола свещеник го учи как да играе. На 18 години обаче претърпява катастрофа с мотоциклет и получава тежко счупване на крака. Инцидентът слага край на състезателната му кариера, а травмата го мъчи и до днес.

Камило Плачи има две деца – дъщеря Роберта и син Луиджи, но работата му в България отнема голяма част от времето, което би искал да прекара с тях. Роберта обаче също е решила да избере страната ни за висшето си образование. Тя планира да учи в Националната спортна академия.

"Допада ми традиционната българска кухня. Най-вече салатите и супите. Предпочитам и бялото вино. При вас има и отлични вина. Нрави ми се и вашата фолклорна музика, но и италианската не ми липсва."

"Харесва ми вашата запаленост. Когато обичате нещо, го правите с огромна страст и ентусиазъм. Така е и с волейболла. Толкова енергия и толкова ентусизъм има когато побеждаваме и толкова болка при загуба. Това, което ме дразни, е лекотата, с която употребявате думите при боравенето с тях. Непрекъснато чуваш "страхотно, изключително, невероятно, уникално". Така думите олекват. Те трябва да имат повече тежест."