ЦСКА е люпилня на таланти и едва ли има някой, който да се съмнява в това. През армейската школа са преминали едни от най-големите имена, не просто в българския, а в световния волейбол. Тя оставя траен отпечатък върху развитието, не само на полето, но и в житейски план. Целта е една – успешен състезател, който се изгражда като достоен човек. Поредният талант, поел по този път, е Никола Великов. Едва навършил 17 години, той вече е част от мъжкия състав на Сашо Попов. Разпределителят се отличи с много добро включване за победата над Монтана в зала „Младост“ миналата седмица, помагайки за обрат от 1:2 до 3:2. Ето какво каза младокът пред клубния сайт.

- Никола, поздравления за хубавото ти включване в Монтана. Какво е усещането да допринесеш за победа на любимия клуб?

– Благодаря за топлите думи. Радвам се, че помогнах на отбора и успяхме да измъкнем този мач. Щастлив съм най-вече от победата, защото имахме нужда от нея.

- Влезе в трудна ситуация, когато играта, много или малко, не се получаваше. Беше ли притеснен?

– Определено. Имаше притеснение у мен, няма как да е било по друг начин, защото много исках да спечелим. Но по-опитните около мен ми дадоха кураж да играя на максимума и да покажа най-доброто от себе си.

- Колко е трудно за един 17-годишен младеж да получи подобна роля?

– Моят пост е много отговорен и някои решения могат да променят хода на целия мач, като оказват голямо влияние върху играта. Това в никакъв случай не означава, че ми е по-трудно отколкото на други млади волейболисти, просто специфика на играта. Опитах се да не мисля в тази посока, а просто да помогна на отбора.

- Постът наистина е специфичен и изисква повече време, докато се навлезе в него…

– Да, така е. Има все още едно усещане на несигурност, защото играя при мъжете и отговорността е много по-голяма. Това усещане например липсва при старшата възраст на юношите, където основно съм на полето. Но за това са и моите опитни съотборници, които опитват да ми помогнат с каквото могат.

- Как се почувства в началото на сезона, когато Сашо Попов те привика и ти каза, че ще бъдеш в мъжкия състав?

– Г-н Попов ме извика и ми каза, че ми гласува пълно доверие да бъда втори разпределител този сезон при мъжете. Определено много се зарадвах, това ме мотивира още повече да тренирам. Това ми казват и всички треньори в клуба – когато постигна нещо, да не се задоволявам с него, а да продължа да работя, за да надграждам и да се развивам. Благодаря му, че ми дава шанс да играя. Аз от своя страна давам всичко от себе си в тренировките.

- Имаше ли уплаха? Защото отговорността е голяма.

– Да съм се уплашил?! Не! Имаше леко притеснение в началото, но с течение на времето се поуспокоих и се чувствам все по-уверен.

- Преживя ли болката от злополучния развой на турнира за Купата на България?

– Смятам, че да. Но аз се опитвам да гледам към това, което предстои, а не към това, което е отминало. Идва следващият мач и следващият турнир, а за мен е важно как да си подобрявам играта.

- Доколко испанецът Висенте Миная, който е много опитен, ти помага в развитието?

– Много. Той наистина има доста опит и това личи, защото знае какво да прави в определени ситуации, които са по-трудни за разчитане. Опитвам да науча каквото мога от него, за да се развивам.

- От кои разпределители се учиш като цяло?

– Моят идол за разпределител е Симоне Джанели. Гледам постоянно негови видеа, харесва ми стилът му. Опитвам се да взимам най-доброто от него, като го напасвам на моя стил.

- От това, което усети до момента, колко още ти е нужно, за да навлезеш реално в мъжкия волейбол?

– Не мога да кажа. Моята работа е да тренирам, да се доказвам всеки ден, а вече ще видим дали съм навлязъл напълно или имам нужда от още работа. Зависи и кога г-н Попов ще ми даде шанс да започна даден мач.

- Ти ли слушаш повече нападателите на полето, или те слушат теб?

– Добър въпрос. И двете по малко. Може би аз ги слушам малко повече, защото са по-опитни и знаят кое е по-правилно в определена ситуация.

- Как се почувства, когато те обявиха за най-полезен играч в Монтана?

– Много щастлив, първо за победата, а след това и за оценката.

- Да те върна малко назад – защо точно разпределител?

– Започвайки да играя волейбол, преди 10 години, треньорът ми Асен Методиев ме направи разпределител. Той ми разказа как е направил Георги Сеганов разпределител и видяхме каква кариера разви. Каза ми, че мога да бъда дори по-добър от него, което много ме мотивира да се развивам в тази посока.

- Смяташ ли че това е бил най-правилният избор?

– Със сигурност. Категорично. Харесвам си поста, няма да го дам за никой друг.

- Това е пост, който може да е много хубав, но и доста неблагодарен…

– Определено е така. Но съм готов, тренирам и ще видим какво ще се случи. Вярвам в себе си, в треньорите и в съотборниците си.

- Предстоят най-важните мачове през сезона. Докъде може достигне ЦСКА?

– Опитваме се да играем на най-високо ниво. На първо време искам да се развиваме, както индивидуално, така и като отбор, за да сме във върхова форма за плейофите. Пожелавам си да станем шампиони.

- Носейки екипа на любимия отбор, тази цел става още по-специална.

– Категорично. Ако бях в друг отбор, може би щеше да е различно усещане. Но аз се радвам, че нося екипа на любимия ми клуб и заедно с тези момчета около мен имаме шанса да го върнем на върха. Ще се радвам да го направим, за мен ще е като сбъдната мечта.