Двете вътрешни калъфки и провалът на Левски в Европа са теми №1 за "сините" през 2013 година.

На "Герена" изпратиха последните месеци с уникални скандали, с треньорски смени, с директорски рокади, с бунтове на фенове, със събличане на бъдещ наставник, със събаряне на стадион, с драматично изпусната купа и титла, с невероятен резил в Европа, с още и още.

За всяко нещо си има причина и срамната за Левски 2013 година не прави изключение. Годината за Левски бе повече от трагична, а в края загубите освен чисто финансови, се оказаха и морални и може "сините" да посрещнат юбилея си от 100 години без трофеи и без стадион.

През тези 12 месеца футболистите, треньорите и ръководителите на Левски подрониха сериозно своя авторитет и този на клуба.

Всичко започна добре за "сините", които с треньор Илиан Илиев все още бяха в борбата за шампионската титла и купата на България в началото на пролетния полусезон. Постепенно се заредиха загуби и неубедителни игри, за да дойде уволнението на Илиев и назначението на Николай Митов-Жадното за треньор на Левски.

Митов нямаше никакъв опит, но извади луд късмет в поредица от мачове и изведнъж възроди левскарите, като ги класира за финал за купата и за протоколен домакински мач със Славия за титлата.

Феновете бяха полудяли, "синя" България вече виждаше нови два трофея във витрината на "Герена", Тодор Батков доволно засукваше мустак и ръсеше бисери, Иво Тонев не знаеше на кой свят се намира и правеше грандиозни планове, Ицо Йовов подготвяше феноменално сбогуване с футбола, а Ники Жадното вече виждаше името си до това на Роберто ди Матео.

Сектор "Б" запя "А дано", но в крайна сметка отекна "ама надали"! Идилията бе пълна, но и твърде кратка, а след нея последва истинска трагедия. Берое грабна купата след драма с дузпи в Ловеч, а Славия взе едни 350 000 евро от Лудогорец, скочи здраво на "сините" на "Герена" и попари мечтите им за титла след 1:1. Трагикомедия!

А "сините" фенове вече бяха избродирали новите знамена със "спечелената" титла, шампанското бе в съблекалните, а златните медали на пистата. Дори и на най-върлите левскари нещо им приседна. "Сините" бяха в шок и не можеха да повярват, че това им се случва.

Именно тогава стана ясно, че нещо в клуба се е променило в отрицателна посока и логично дойдоха най-срамните мачове на Левски в Европа и отпадането от Иртиш. В тези дни привържениците на клуба изпитваха мазохизъм. Всеки мач се превръщаше в истинско мъчение за хората, обичащи отбора и в празник за неговите врагове.

Естествено Митов бе изритан, а на негово място бе назначен Славиша Йоканович. Сърбинът дойде на "Герена" със съдействието на Наско Сираков, който пък се завърна в родния си клуб между вътрешните издънки и тази в Лига Европа. Предпазителят на бомбата обаче бе премахнат, след поредицата от безумия, случили се в кв. "Подуяне" и тотална излагация в мачовете от "А" група.

Тодор Батков по инерция уволни и Славиша Йоканович, за да дойде назначението на Ивайло Петев, след това неговото събличане от страна на феновете, последвало от моментални оставки на Наско Сираков, Иво Тонев и естествено Петев. Шоуто бе пълно и дори обиколи всички спортни емисии по света.

Управителният и надзорният съвет на клуба на спешно заседание решиха, че Левски ще се води от Антони Здравков-Сухия, който още след седмица получи три парцала от ЦСКА и ако армейците не бяха в този момент водени от един страхлив и уплашен треньор, то можеше и да се стигне до още по-голям погром.

Левски изпитваше крещяща нужда от промяна. Футболистите на Сухия бяха твърде пестеливи, неангажиращи, предвидими и лежерни. Шефовете не знаеха какво да направят, а феновете с право недоволстваха.

На "Герена" настъпиха трудни времена, но за щастие на "сините", Сухия взе няколко важни мача, стабилизира обстановката и укроти бушуващите недоволства. В последствие Здравков успя и да класира отбора в следващата фаза за купата на България, след като отстрани ЦСКА и бетонира мястото си.

Истината обаче бе, че "сините" не играеха нищо и единствено още по-трагичните им конкуренти ги възкачиха на третото място в "А" група и ги дариха с 1/4 финал за купата преди зимната пауза. Най-лошото пък бе това, че в отбора нямаше и помен от някакъв стил, класа, да не говорим пък за бъдещ поход в Европа.

В годината, в която чества своя стогодишен юбилей, Левски е изправен пред сериозни проблеми. Нещата определено не вървят, а отборът играе трагичен футбол. И така не е от вчера, а вече пет години "сините" се движат надолу. Този Левски е още много далеч от истината. Многото пари, за които се заговори на "Герена", още са мираж.

Освен това хора като Тодор Батков са богати, защото не си харчат личните финанси. На Левски му липсват футболисти с по-специфични качества във всяка линия. Естествено не можем да очакваме тези, които са в отбора или предстои да бъдат привлечени, да бъдат на нивото на Меси.

Левски се превърна в една безсмислена въртележка за ритнитопковци със скъпи договори и почти никакви качества. Така че "сините" ще трябва да си създават сами играчи и да ги закърмят с духа на "Герена". Историята говори, че Левски е постигал най-големите си успехи с футболисти собствено производство.

Факт е, че в последните седмици се заговори за забавени плащания на заплати и премии. Иво Тонев пък разкри, че Левски ще тръси заем, за да довърши ремонта на стадиона. От което стана ясно, че финансовата ситуация на "Герена" не е цветуща.

Кризата в Левски е голяма, но "сините" са едно от лицата на родния ни футбол и най-вероятно скоро ще излязат от дупката. Шефовете пък най-накрая признаха, че отборът играе слабо и проблемите са много.

Вижда се реализъм и честност. Това са първите условия за излизане от кризата. Въпросът е след първата крачка да се направи и втората. В противен случай юбилейната 2014 година ще бъде още по-трагична.

Георги Пешев, Gol.bg